Стъклени гейши
- Автор: Куин Сузана
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692992
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стъклени гейши». Краткое содержание книги:
За Стефани работата в квартала за забавления „Ропонги” в Токио изглежда неустоимо привлекателна и доходна. Компаньонка в бар? Защо не! Съвременна гейша - приятен флирт с богати бизнесмени, изискани питиета, отлично заплащане и... никакъв секс. Приятелките й от училище Джулия и Анабел печелят много и твърдят, че всичко е напълно безопасно.
Да започне е лесно - клубовете търсят красиви европейки. Но почти веднага Стефани осъзнава, че Анабел е изчезнала, а Джулия се е превърнала в развалина. Зад блясъка и шума на нощните заведения се крие една перфектно смазана машина, която осигурява всякакви удоволствия на клиентите. Алкохолът и дрогата са неразделна част от живота.
Докато търси Анабел, Стефани се запознава с властната и харизматична Мама сан, която знае всичко за мъжете. И занаята. Историята на секс индустрията, разказана от нея пред английски журналист, се превръща в бестселър. Затова, когато Стефани „открадва” клиент от клуба и, за да изкара повече пари, тя си създава сериозен враг. Опасността става още по-голяма, когато младата жена неволно попада на етажа, където определено се вършат нередни неща. Стефани осъзнава, че трябва да напусне „Ропонги” възможно най-бързо. Ако иска да се върне в реалността.
*
Вдъхновена от истински случай, тази книга ще се запомни с емоционалното напрежение и усещането за автентичност.
Запознайте се с тъмната страна на Токио!
- Здрасти, маце.
Зад рамото й надничаше чернокос мъж с бяло лице и червени устни, който държеше в ръце тесте рекламни брошури на клуб „Оргазмик“ и имаше вид на уморен вампир.
- Не съм ти маце - отсече Стеф.
- Работа ли търсиш? - приведе се към нея мъжът. - Може би като танцьорка?
- Засега не - поклати глава тя. - Чакам хазяина си.
- Какво тогава търсиш тук?
- Нали ти казах? Опитвам се да открия новия си хазяин. Как се казва тази улица?
- Аз да не съм ти екскурзовод? - извъртя кръвясалите си очи онзи. - Може би търсиш работа като компаньонка?
- Може би. Да не би да знаеш някой, който наема компаньонки?
- С тези неща не ставаш - промърмори мъжът и кимна към сивата линия, която пресичаше брадичката й и белезите по рамото и горната част на ръката й - усукани и набъбнали като печена глина. - Имаш шанс само като танцьорка.
- Я се разкарай, ако обичаш! - отсече Стеф и му обърна гръб. Раницата й закачи рамото му. - Все ще намеря нещо.
Мъжът се отдалечи и започна да раздава брошурите си на група американци с бръснати глави:
- Безплатен топлес, сър. Надолу също е голо, сър...
Стеф отново разгърна пътеводителя.
- Извинявай...
- Какво? - рязко се завъртя тя.
Мъжът, който се беше изправил на сантиметри зад гърба й, се оказа хилав пакистанец, облечен с тънка бяла риза. Лицето му беше странно плоско, сякаш изгладено с ютия - нещо, което не можеше да се каже за ризата му.
- Стефани?
- Да? - изненадано го погледна тя.
- Аз съм Флин. За апартамента.
- Ти ли си Флин? - Беше очаквала да се срещне с японец, но това все пак беше „Ропонги“ - зоната на чужденците, които местните наричаха гайджин. - Радвам се. Вече си мислеx, че никога няма да те намеря. - Протегна топлата си ръка и стисна потната длан на пакистанеца. - Да, за апартамента. Надявам се, че е някъде наблизо...
- Много наблизо, последвай ме - кимна Флин и я поведе надолу по улицата, заобикаляйки внимателно няколко почти двуметрови блондинки, които яростно се караха на руски. - Не бях сигурен, че ще се появиш. Помислих си, че някой ти е казал... Както и да е. Как беше полетът? Уморена ли си? Усещаш ли часовата разлика?
- Добре съм. В самолета се наспах. Как е Анабел?
Спряха на светофара пред някаква пешеходна пътека и Флин започна да прехвърля тежестта си от единия крак на другия и обратно.
- Първо плащаш един наем в аванс, а след това ще ти покажа апартамента - обяви той. - Наемът е шейсет хиляди йени, ясно?
- Какво?! - Усмивката на Стеф се стопи и белегът на брадичката й се набръчка. - Колко?!
- Шейсет хиляди йени!
На „Хийтроу“ Стеф беше сменила всичките пари, с които разполагаше - двеста и петдесет лири, срещу които получи петдесет хиляди йени в полиетиленов плик с пластмасов цип. Тези пари трябваше да й стигнат поне за една седмица, докато си намери работа. Но сега се оказа, че няма да стигнат дори за депозит за жилището й.
- Първо да видя апартамента - отсече тя и отскочи назад, за да пропусне някакъв скутер. - След това ще говорим. Там ли е Анабел? Ще се радвам да я видя.
- Не, не. Първо парите. После ще ти покажа апартамента.
- Не, първо апартаментът.
Настъпи пауза. Светофарът светна зелено и насреща им се устреми тълпа.
- Добре - предаде се Флин. - Не е редно, но ще ти покажа апартамента. - Прекосиха улицата и минаха под розово-бялата тента на кафе „Алмонд“ и пъстро оцветените торти на витрината. - Сигурен съм, че ще ти хареса. Мястото е отлично, особено ако останеш да живееш в „Ропонги“. Искаш ли да ти нося раницата?
- Не, благодаря.
Флин кривна в някаква мрачна уличка, плътно застроена със сгради, до чиято вътрешност се стигаше по метални външни стълби. Поеха по една от тях. Обувките на Стеф звучно потракваха по стъпалата.
- Искам депозита веднага след като видиш жилището -обади се Флин. - Шейсет хиляди йени. Банки има навсякъде. С удоволствие ще те заведа до някоя от тях. Ситибанк обикновено приема „Виза“, в универсалните магазини също можеш да смениш пари: „Фемили Март“, „Лоусънс“...
- Ще бъда откровена с теб - каза Стеф, докато той отключваше очукана метална врата, която изглеждаше така, сякаш е била атакувана от сумист. - Разполагам с петдесет хиляди йени и това са всичките ми пари. Може ли да ти платя наема след седмица, когато ще съм си намерила работа?
Фин отключи и се обърна да я погледне.