Малка звезда
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стела Джелепова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Малка звезда». Краткое содержание книги:
Залъгалки? Джери имаше залъгалки и видяхме какво излезе накрая. Засега без залъгалки. Погледът на Ленарт се спря на един жираф, или по-точно глава на жираф, закрепена върху топка с пружина, за да мърда постоянно. Пусна я в количката.
Всяко взимане и пускане, всяко движение му се струваше абсурдно. Това бяха бебешки неща. Неща за бебета. Ритащо и пищящо създание, което само приема храна от единия край и я изхвърля от другия. Това го беше установил в гората…
Онова неземно спокойствие го обхвана отново. Ръцете му се отпуснаха, а погледът му се спря на една кръгла лампа на тавана. Виждаше как малките хора се движат между щандовете, гледаше ги през Божиите очи, искаше да протегне ръка и да им каже, че им е простено. Всичко, което му бяха сторили, вече бе без значение.
Прощавам ви. Обичам ви. Да, наистина ви обичам.
— Прощавайте.
За миг помисли, че някой действително беше отговорил на опрощението. После се върна в реалността и се озова срещу една опулена дебелана, която се мъчеше да се промуши покрай него към детските храни.
Той стисна дръжката на пазарската количка и се заозърта. Двама възрастни господа го наблюдаваха. Нямаше понятие колко време е стоял така, в милостива кататония, но надали повече от няколко секунди. Достатъчно да почнат да го зяпат.
Ленарт се подсмихна злобно и забърза към касите. Дланите му се изпотиха и изведнъж му хрумна, че походката му е неестествена. Слепоочията му пулсираха, погледите на околните — въображаеми или истински — пареха гърба му. Всички обсъждаха шепнешком съдържанието на количката му и го подозираха в какво ли не.
Трябва да се успокоя. Спокойно.
Имаше си метод за такива случаи, когато от време на време го обладаваха подобни чувства: представяше си, че е Кристер Шьогрен. Златните албуми, телевизионните предавания, турнетата в Германия — пълната програма. Всички го зяпаха, понеже беше ужасно известен.
Ленарт поизправи гръб и забута количката си малко по-уверено. Още няколко крачки до касите и фантазията беше пълна: ето, Кристер идва. На касата, естествено, нямаше опашка и докато вадеше покупките си от количката, той се усмихна на касиерката, показвайки чаровната дупчица между предните зъби.
Плати с банкнота от петстотин крони, взе си рестото и прибра покупките в две торби, после продължи през множеството със самоуверени стъпки и едва когато остави торбите на задната седалка, седна зад волана и затвори вратата, свали маската — отново можеше да бъде себе си и да презира Кристер.
Моят син Хавай, дрън-дрън.
Завари Лайла до кухненската маса. Момиченцето лежеше в обятията ѝ, увито в едно от старите бебешки одеялца на Джери. Ленарт нареди покупките на масата, докато Лайла гледаше с онова изражение, от което му се обръщаше стомахът — със зяпнала уста и вдигнати вежди. Безпомощна и объркана. Може едно време и да му е въздействало, но вече не.
Ленарт извади кутията сухо мляко и попита, без да поглежда към Лайла:
— Какво ти става?
— Не е издала звук — отвърна Лайла. — През цялото време нито звук.
Ленарт наля двеста милилитра вода в една тенджера и я сложи на котлона.
— Какво искаш да кажеш?
— Каквото казах. Би трябвало да е гладна или… де да знам. Но нищо. Би трябвало да каже нещо. Да издаде някакъв звук.
Ленарт остави мерителната лъжичка и се надвеси над детето. То имаше същото съсредоточено изражение като преди, все едно се ослушваше внимателно за нещо. Той смушка плоското носле и устните се изкривиха в недоволна гримаса.
— Какво правиш? — попита Лайла.
Ленарт ѝ обърна гръб, сипа млякото на прах и започна да бърка. Гласът на Лайла се вдигна една терца.
— Да не помисли, че е умряла?
— Нищо не съм помислял.
— Мислиш, че ще си седя така с мъртво дете, без да забележа, така ли?
Ленарт разбърка припряно млякото и провери с пръст да не е горещо. Свали го от котлона и взе напосоки една от бутилките на фона на каканиженето на Лайла.
— Знаеш ли, направо си невероятен. Мислиш си, че само ти знаеш какво да правиш, но ще ти кажа, че през всички години, докато Джери беше малък, а ти само…
Ленарт наля млякото и затвори бутилката, обърна се и зашлеви Лайла по бузата.
— Затваряй си устата. Не ми говори за Джери.
Издърпа детето от ръцете ѝ и седна от другата страна на масата. Скришом стисна палци биберонът да се окаже подходящ. Точно сега не искаше да се окаже, че е сбъркал.
Устните на момиченцето се впиха в биберона и то жадно засмука течността в бутилката. Ленарт хвърли един поглед на Лайла, но тя не бе забелязала триумфа му. Седеше и търкаше бузата си, а по двойната ѝ гуша тихо се спускаха сълзи. После стана, заклатушка се към спалнята и затвори вратата.