Едно на милион
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #24
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Едно на милион». Краткое содержание книги:
Ричър пътува с автобус из Америка без конкретна цел, без да бърза заникъде. Но слиза от него, за да помогне на възрастен човек, който очевидно ще стане жертва на обир. И… нали знаете какво казват за добрите дела? Не остават ненаказани.
Старецът, на когото Ричър помага, е допуснал огромна грешка. Притиснати от обстоятелствата, той и съпругата му са взели голям заем от много опасни хора. От банда, която владее половината град. Най-неочаквано Ричър се оказва между двете гангстерски групировки, които се борят за надмощие. Той знае, че трябва да остане поне на крачка пред лихварите, рекетьорите и наемните убийци. Знае и че изгледите за успех не са на негова страна. Но Джак Ричър вярва в един конкретен вид правосъдие… макар че шансът да успее е едно на милион.
Но дали младежът го знаеше?
Ричър така и не разбра.
Мъжът с парите се събуди прекалено рано.
Автобусът намали скоростта, а после спря на един светофар със свирене на спирачки. Главата на възрастния мъж подскочи, той премигна, потупа джоба си и напъха плика още по-дълбоко, където никой да не може да го види.
Ричър се облегна на седалката.
Младежът с козята брадичка също се облегна на седалката.
Автобусът потегли. От двете страни на пътя се нижеха сиви прашни поля, изпъстрени с бледозелени островчета току-що покълнали насаждения. После се появиха магазини и сервизи, първо за селскостопанско оборудване, после и за автомобили. Разпростираха се на огромни площи, със стотици лъскави машини, строени в редици под развети знамена и транспаранти. Последваха ги бизнес парковете с безброй офиси и един гигантски супермаркет. Накрая се появи самият град. Четирилентовият път се сви до двулентов. В далечината отпред се виждаха първите по-високи сгради. Автобусът обаче зави наляво и остана на солидно разстояние от небостъргачите в центъра. След около пет-шестстотин метра спря на автогарата. Първата спирка за деня. Ричър остана на мястото си. Беше си купил билет за крайната спирка по тази линия.
Мъжът с парите се изправи. Кимна сякаш на себе си, оправи панталона и приглади якето. Както правят повечето възрастни мъже, преди да слязат от автобус.
Излезе на пътечката и затътри крака към предната врата. Не носеше куфар. Не носеше никакъв багаж. Сива коса, синьо яке, един пълен джоб и един празен.
Младежът с брадичката състави нов план.
Който му хрумна май изведнъж. Ричър усещаше как колелцата в главата му се завъртат. Сякаш тя бе слот машина, чиято ръчка някой е дръпнал и на екрана се подреждат три черешки. Поредица от заключения, основани на цял куп предположения. Автогарите обикновено се намираха в по-лошите квартали. Човек лесно можеше да изчезне в разположения около тях лабиринт от мръсни улички, задни дворове, празни парцели и неохраняеми паркинги. С достатъчно пусти тротоари и слепи завои. И тогава двайсетгодишният младеж щеше да се озове необезпокояван срещу седемдесетгодишния мъж. И да му нанесе удар отзад. И да го обере. Подобни неща се случваха непрекъснато. Едва ли щеше да е особено трудно.
Младежът с брадичката скочи от седалката и забърза след мъжа с парите, който се тътреше на два метра пред него.
Ричър се надигна и ги последва.
2
Мъжът с парите знаеше къде отива. Това беше очевидно. Не се озърна нито веднъж, за да се ориентира къде се намира. Просто излезе от автогарата, зави на изток и закрачи уверено. Без никакво колебание. Но и без да бърза. Вървеше бавно, в ритъм, който наподобяваше тръс. Раменете му бяха приведени. Изглеждаше уморен, дори съсипан. Не излъчваше капка ентусиазъм. Сякаш се придвижваше между две точки, които му се струват еднакво непривлекателни.
Младежът с брадичката вървеше на два метра след него. Личеше си, че трудно поддържа тази дистанция и едва се сдържа да не ускори ход. Не му беше лесно. Все пак той беше висок, дългокрак и кипеше от възбуда. Нямаше търпение да изпълни плана си. Но мястото не бе подходящо. Прекалено равно и открито. Тротоарите бяха широки, улицата бе с четири платна, на светофара отпред три коли чакаха да светне зелено. А това означаваше трима отегчени шофьори, които вероятно се оглеждат насам-натам. Плюс някой и друг пътник. Все потенциални свидетели. Не, за младежа с брадичката бе по-добре да изчака.
Мъжът с парите спря на ъгъла в очакване да пресече. Гледаше право пред себе си. А там започваха по-тесни улици, от двете страни на които се издигаха по-стари сгради и които бяха притиснати от високи тухлени огради.
Мястото определено бе подходящо.
Светна зелено. Мъжът с парите затътри крака по асфалта. Походката му бе унила, примирена. Младежът с брадичката го следваше на по-малко от два метра. Ричър съкрати леко разстоянието. Усети, че моментът наближава. Хлапето нямаше да чака още дълго. Нямаше да пропусне добрия шанс в очакване на идеалния, който можеше да не настъпи изобщо. Щеше да се впусне в действие в рамките на следващите две преки.