Златната клонка

Главните черти на еньовденския празник на огъня наподобяват онези, които установихме при пролетните празници на огъня. Приликата между тези комбинации от церемонии ще проличи ясно от следните примери.

Автор от първата половина на XVI век ни уведомява, че в почти всяко село или град на Германия палят в навечерието на Св. Йоан Кръстител големи огньове и млади и стари от двата пола се събирали около тях да се забавляват с песни и танци. В тези случаи хората носели венци от див пелин и върбинка и гледали към огъня през китки от ралица, които държали в ръце, и вярвали, че това ще запази очите им здрави през цялата година. При тръгването си всеки хвърлял върбинката и дивия пелин в огъня с думите: „Нека лошият ми късмет си отиде и да изгори заедно с това!“ В Долен Конц, село, разположено на склон, надвесен над р. Мозел, еньовденският празник се чествувал по следния начин. На стръмния връх Щромберг натрупвали слама. Всеки жител или поне всеки стопанин трябвало да даде своя дял слама за купчината. При падането на нощта цялото младо и старо мъжко население се събирало на височината; жени и момичета не допускали да се присъединят към тях. Те трябвало да заемат място при определен поток на половината път надолу по склона. На върха стояло огромно колело, омотано отвсякъде с част от сламата, дадена от селяните; останалата правели на факли. Оста на колелото се подавала по на един метър от двете му страни и по този начин момичетата, които щели да го насочват по време на спускането му по склона, имали за какво да го хванат. Кметът на съседния град Сирк, който винаги получавал по една кошница череши за услугата, давал сигнал; към колелото поднасяли запалена главня и когато то пламнело, двама яки и бързокраки младежи грабвали дръжките му и започвали да тичат надолу по склона с него. Чували се силни викове. Всички девойки и младежи размахвали пламтящи факли и се стараели да направят така, че да горят, докато колелото се търкаля по склона. Голямата цел на младежите, които насочвали колелото, била да го пуснат както пламти във водата на р. Мозел; усилията им рядко се увенчавали с успех, защото на пътя им се изпречвали лозята, които покриват по-голямата част от склона и колелото често изгаряло, преди да стигне до реката. Когато минавало покрай жените и момичетата при потока, те радостно го приветствували, на което мъжете от върха на планината отвръщали и възгласите им отеквали заедно с тези на жителите на съседните села, които наблюдавали зрелището от своите височини на другия бряг на Мозел. Ако успеели да доведат огненото колело до брега на реката и да го угасят във водата, хората очаквали богат гроздобер през годината и жителите на Конц имали право да искат от околните села една каруца, натоварена с бъчви, пълни с бяло вино. От друга страна, те вярвали, че ако пропуснат да извършат церемонията, добитъкът ще бъде нападнат от световъртеж и конвулсии и неспокойно ще се мятат насам-натам из оборите.