Златната клонка

4. Огньовете на Белтейн95

По-рано на Първи май в централната планинска част на Шотландия палели с голяма тържественост огньове, известни като Белтейнски, и при тях следите от човешки жертвоприношения били особено ясни и недвусмислени. Обичаят с паленето на тези огньове се е запазил на различни места до края на XVIII век. Описанията на обредите, оставени ни от съвременници, представляват такава странна и интересна картина на древното езичество, че ще ги възпроизведа с думите на самите автори. Най-пълното описание ни е оставил Джон Рамзи, земевладелец от Октъртайър, близо до Крайф, меценат на Бърнс и приятел на сър Уолтър Скот. Той пише: „Най-значителният от тези друидски празници е Белтейн или Първи май, който до неотдавна се чествуваше в някои планински части с необикновена тържественост… Изглежда, че и Белтейн, също като други публични религиозни церемонии на друидите, се е изпълнявал по хълмове или възвишения. Те смятали, че ще е унизително за онзи, чийто храм е вселената, да пребивава в изградена от човешка ръка постройка. Затова правели жертвоприношенията си на открито, често по върховете, където пред тях се разкривали най-величествените природни гледки и били най-близо до седалището на топлината и покоя. И така, според традицията, през последните сто години се празнувал и този празник в планините. Но с упадъка на суеверията жителите на всяко селце започнали да го празнуват на височината или на хълма, около който пасе техният добитък. Сутринта младите отивали там и изкопавали ров; околовръст правели седалка от торф за хората, а в средата натрупвали купчина дърва или друго гориво, което в стари времена се подпалвало с tein-eigin, т.е. с бедствен огън. И макар че вече от много години хората се задоволявали с обикновен огън, ще опишем процеса, защото, както ще видим, към него все още прибягват при необикновено критични положения.