Мъглите на Авалон (Том 1)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 1)». Краткое содержание книги:
Нимю се огледа наоколо. Всичко бе обляно от лъчите на залязващото слънце.
— Така казва леля ми Моргана. Аз обаче искам да се науча да чета и пиша, да свиря на арфа, да знам разни неща за звездите и изобщо всички неща, които може да прави тя. Вие тук всички ли сте зли магьосници? Винаги съм си представяла, че магьосниците са стари и грозни, а пък ти си много красива — Нимю изведнъж прехапа устни. — Сигурно пак се държа невъзпитано.
Ниниан се разсмя.
— Трябва да свикнеш да говориш винаги истината, дете. Да, аз наистина съм вълшебница. Не мисля, че съм грозна, а дали съм добра или лоша, оставям на теб да решиш. Аз само се опитвам да изпълнявам волята на Великата богиня — всъщност никой на този свят не би могъл да стори нещо повече.
— И аз ще се опитам да правя тъй, ако само ме научиш как — каза Нимю.
Слънцето се скри зад хоризонта и сивкав мрак се спусна бързо над бреговете на езерото. Ниниан вдигна ръка; един прислужник със запалена факла в ръце запали факлата на друг до себе си, после факлата премина в трети, и скоро сиянието на пламъците освети целия бряг. Ниниан потупа малкото момиче по бузата и каза:
— Докато не пораснеш достатъчно, че да съзнаваш собствената си воля, трябва да се подчиняваш на приетите тук правила, както и на жените, които ще се грижат за теб. Съгласна ли си?
— Ще се опитам — отвърна Нимю, — но бедата е, че все забравям и задавам прекалено много въпроси.
— Можеш да задаваш колкото си искаш въпроси, когато моментът е подходящ — каза Ниниан. — Но сега сигурно си уморена — късно е и си яздила цял ден. Затова първата заповед, на която трябва да се подчиниш тази вечер, е да отидеш да вечеряш, да се изкъпеш и да си легнеш като добро момиче. Сбогувай се с леля си. Това тук е Леана, която ще те отведе в Дома на девиците.
Ниниан посочи една едра жена с майчински вид, облечена като жрица.
Нимю подсмръкна тихичко и попита:
— Трябва ли да се сбогувам веднага? Не можеш ли да дойдеш утре при мен, за да се сбогуваме, лельо Моргана? Аз мислех, че тук ще живея при теб. Моргана отвърна много нежно:
— Не, детето ми, трябва да отидеш в Дома на девиците и да вършиш това, което изискват от теб.
После целуна бузата на детето, мека като листец на цвете.
— Да те благослови Богинята, малката ми. Ще се срещнем отново, когато тя пожелае.
И още докато изричаше тези думи, пред вътрешния й взор се изправи същата тази Нимю, вече пораснала жена, висока, бледа и сериозна, със синия лунен сърп между веждите, а до нея се бе изправила Старицата — смърт… Моргана залитна и Ниниан протегна ръка, за да я подкрепи.
— Уморена си, лейди Моргана. Нека малката отиде да спи, а ти ела с мен. Ще си поговорим утре.
Моргана целуна още веднъж Нимю по челото и момиченцето тръгна послушно редом с Леана. Моргана почувства, че пред очите й се спуска мрак. Ниниан отново й предложи ръката си и каза:
— Облегни се на мен и ела в дома ми. Там можеш да си починеш.
Ниниан я отведе до къщата, където някога бе живяла Вивиан и я настани в малката стаичка, където се редуваха да спят жриците, които прислужваха на Повелителката. Останала сама, Моргана съумя да се поуспокои. За миг се зачуди дали Ниниан не я доведе тъкмо в тази стая, за да подчертае, че тя, а не Моргана, е Повелителка на езерото… Сетне си забрани да мисли така. Такива интриги можеше да има в кралския двор, но не и на Авалон. Ниниан просто й бе предоставила най-удобната и изолираната от свободните стаи. Някога и Рейвън бе живяла тук, потънала в свещено мълчание, под зоркото настойничество на Вивиан…
Моргана изми пътната прах от изтощеното си тяло, после се облече в роба от небоядисана вълна, която бе намерила метната на леглото и дори хапна малко от храната, която й бяха донесли, но не докосна греяното вино с подправки. Отстрани до огнището имаше каменна делва с вода. Тя взе черпака, гребна в делвата и отпи. В очите й имаше сълзи.
„Жриците от Авалон пият вода само от Свещения извор…“ Тя беше отново млада, отново щеше да спи у дома. Легна си и потъна в дълбок детски сън.
Така и не разбра какво я бе събудило. В стаята се чуха леки стъпки, после отново се възцари тишина. На последните отблясъци от гаснещия огън тя забеляза някаква забулена фигура. Лунните лъчи, които се процеждаха през капаците на прозорците, озаряваха застаналата неподвижно жена. Моргана първоначално реши, че Ниниан е дошла, за да поговорят, но веднага забеляза, че косата, която падаше по раменете на тази жена, бе тъмна. Чертите на лицето бяха прекрасни, но сякаш издялани от камък. На едната ръка все така се виждаше големият стар белег… Рейвън! Моргана седна в леглото и възкликна: