Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Имам треска, която ме спохожда често и от която заболях по време на празненството във Во.
— Да не би от нощната хладина някъде в пещерите?
— Не, от вълнение.
— Прекалено много чувства вложихте в това празненство — каза Лафонтен, без да съзнава, че изрича кощунствени думи.
— Когато приемаш краля, не можеш да вложиш прекалено много душа — каза Фуке, — тя никога не достига.
— Господин Лафонтен искаше да каже „прекалено много жар“ — прекъсна разговора д’Артанян с приветлив тон. — Наистина, монсеньор, никъде и никога гостоприемството не е било така безгранично, както във Во.
По лицето на госпожа Фуке можеше да се прочете, че макар съпругът й да се е оказал над всички очаквания и похвали, кралят не го е оценил. Д’Артанян обаче знаеше ужасната тайна. От присъстващите я знаеха само той и Фуке, но нито единият, нито другият имаше мъжеството да изкаже съчувствие или обвинение. Когато донесоха двестата пистола на капитана, той вече се канеше да си тръгне. Фуке вдигна чаша и нареди да дадат друга на мускетаря.
— Да пием за здравето на негово величество, каквото и да стане.
— За ваше здраве, монсеньор, каквото и да стане! — д’Артанян пресуши чашата си.
След тези зловещи думи той се поклони на всички и излезе. Когато се сбогуваше, всички станаха и в настъпилата тишина се чуваха само стъпките му и звънтенето на шпорите.
— Имаше миг, когато си мислех, че той идва за мен, а не за парите ми — каза Фуке, като се помъчи да се усмихне.
— За вас! — извикаха всички негови приятели. — Но защо, Боже мой?
— Да не се заблуждаваме, скъпи приятели, не искам да сравнявам най-смирения от земните грешници с Бог, на когото се покланям, но помнете, че той е събрал близките си веднъж на трапезата и тази трапеза по-късно се нарече „Тайната вечеря“. Това е бил прощален обяд, досущ като този днес. Затворете вратите!
Лакеите изчезнаха.
— Приятели мои — Фуке сниши глас, — какво бях преди и какво съм сега? Помислете и отговорете. Човек като мен пада, защото е престанал да се издига. Какво да се каже в такъв случай? Аз повече нямам нито пари, нито кредит. Имам само могъщи врагове и безценни, но безсилни приятели.
— Като ще говорим така откровено — каза Пелисон, — и ние трябва да кажем откровено: да, вие сте разорен или вървите към разоряване, бързате към него, но време е да спрете! Колко пари всъщност са ви останали?
— Седемстотин хиляди ливри — отвърна суперинтендантът.
— Хляба насъщен — прошепна госпожа Фуке.
— На конете — извика Пелисон, — и бягайте!
— Къде?
— В Швейцария? В Савоя! Където и да е!
— Ако монсеньорът замине от Франция — въздъхна госпожа Дьо Белиер, — ще кажат, че се чувства виновен, че се е изплашил и затова е заминал.
— Нещо повече — ще кажат, че съм задигнал двадесет милиона.
— Ще започнем да пишем мемоари, за да ви оправдаем в очите на света — опита се да се пошегува Лафонтен, — но моят съвет е един: бягайте!
— Ще остана — твърдо каза Фуке, — нима съм виновен в нещо?
— Имате Бел-Ил — извика абат Фуке.
— Аз, естествено, ще се отбия там на път за Нант — каза суперинтендантът, — но за това е необходимо малко търпение.
— До Нант има толкова време! — каза госпожа Фуке.
— Знам — отвърна съпругът й, — но нищо не може да се направи. Кралят ме вика за откриването на щатите. Но на вас ви е отлично известно, че той прави това, за да ме погуби. Да откажа да пътувам, ще означава, че съм обезпокоен от нещо.
Намерих начин да уредим всичко! — каза Пелисон. — Вие заминете за Нант. Но с вашите приятели, с вашата карета до Орлеан и с вашия кораб — до Нант. Ще бъдете готов с оръжие в ръка да се защитавате, ако ви нападнат, и да бягате, ако над вас надвисне заплаха. С една дума, вие ще вземете всичките си пари и бягството ви ще бъде едновременно изпълнение на кралската воля. След като стигнете до морето, можете да тръгнете накъдето поискате: към Бел-Ил, към дома си, а оттам можете да изчезнете където пожелаете, като орел в безкрайните висини, когато го принуждават да напусне гнездото си.
Думите на Пелисон бяха посрещнати с всеобщо одобрение.
— Така ще стане — отвърна Фуке. — Сега, веднага.
— Със седемстотин хиляди ливри ще можете да възстановите своето състояние — каза абат Фуке. — Кой може да ви попречи да въоръжите в Бел-Ил корсари?
— Ако потрябва, и ние ще отплаваме да откриваме нови земи — добави Лафонтен, опиянен от ентусиазъм и фантастични проекти.
Почукване на вратата прекъсна състезанието на надеждите.
— Куриер на краля! — извика церемониалмайсторът. Възцари се дълбоко мълчание, сякаш вестта щеше да бъде отговор на току-що родилите се проекти. Всички обърнаха очи към домакина, а неговото чело се покри с пот. За да приеме куриера на негово величество, Фуке мина в кабинета си. В стаите и по коридорите цареше такава тишина, че гласът на Фуке прозвуча ясно: