Вещиците: Полунощ [bg]

— Това трябва да е Жулиен. — Тъмнокос красавец им се усмихваше от стената в коридора. — Но какво е това зад него? — Картината бе така потъмняла, че Майкъл не можеше да различи нищо. Накрая го забеляза — Жулиен стоеше пред вратата на къщата.

— Виж онази стара фотография. Това явно е Жулиен със синовете си. Този до него е Кортланд. Моят баща. — Да, бяха позирали на верандата. Усмихваха се от избледнялата кафеникава снимка, изглеждаха доста весели.

Какво ли ще видиш, ако ги докоснеш, Майкъл? И откъде знаеш, че Дебора не иска да направиш точно това?

Той бързо се извърна. Искаше да последва Роуан. Харесваше походката й, дългите й крака и начина, по който косата й се поклащаше в ритъм. Тя влезе в трапезарията и му се усмихна. Идваш ли?

В малкото килерче с висок таван откриха безброй сервизи прекрасен порцелан: „Минтън“, „Ленъкс“, „Уеджууд“, „Ройъл Долтън“ — с цветни мотиви, с ориенталски мотиви, със златни и сребърни ръбчета. Имаше стар бял порцелан, китайски порцелан, дори античен „Блу Уилоу“ и „Спод“.

Имаше много сандъци, пълни с безброй подобни съкровища, на всяко от които се виждаше един и същ монограм „М“.

Майкъл разбираше от такива неща; беше добре запознат с викторианската епоха. Можеше да идентифицира всеки нож за риба, вилица за стрида и лъжичка за сладко, както и безброй други прибори, украсени с най-различни орнаменти.

Откриха сребърни свещници, сложно украсени купи за пунш, плата за сервиране, поставки за хляб, кутии за масло, стари кани за вода, за кафе, чайници и гарафи. Всичко беше много изящно. Като по магия, само с леко потъркване, под чернилката засияваше старо сребро.

В дъното на шкафовете откриха великолепни стъклени чаши, полирани кристални чинии и плата.

Само покривките и купищата салфетки вече не ставаха за нищо. Финият лен, поръбен с дантела, беше изгнил от влагата. Но гордата буква „М“ все още личеше тук-там под тъмните петна на плесента.

Все пак няколко салфетки бяха запазени, увити в синя хартия, в едно чекмедже от сух кедър. Тежката дантела беше пожълтяла красиво. До тях бяха скупчени костени, сребърни и златни пръстени за салфетки.

Докосни ги. Дали инициалите „МБМ“ означаваха Мери Бет Мейфеър? А тук има пръстен с инициали „ЖМ“. Знаеш на кого е бил, нали?

Но Майкъл ги върна на мястото им. Пръстите му бяха пъргави, въпреки ръкавиците. Само дето ръцете му вече бяха потни и това го дразнеше. Да, този кръст, както го беше нарекла Роуан, бе доста тежък.

Следобедното слънце хвърляше дългите си полегати лъчи през прозорците на трапезарията. Погледна я отново на тази светлина. Роуан Мейфеър. Селските пейзажи по стените като че оживяха и разкриха невидимо досега множество от фигури, пръснати из изгубените вече поля на плантацията. Голямата продълговата маса изглеждаше много стабилна и едновременно с това изискана. Столовете в стил „Чипъндейл“ с техните сложно резбовани облегалки бяха подредени покрай стените.