Мъглите на Авалон (Том 1)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 1)». Краткое содержание книги:
— Нима би го сторила? — Илейн бе побеляла като платно от ужас.
— Опитай и ще видиш — отвърна Моргана. — Нямам представа доколко християните уважават положената клетва, но можеш да ми вярваш, че сред тези, които почитат Богинята, клетвата се приема много сериозно. Така приех и аз твоята. Дори изчаках да родиш още една дъщеря, но Нимю е моя по силата на дадената от теб дума.
— Но… Но какво ще стане с нея? Тя е кръстена християнка — как можеш да я откъснеш от майка й и да я отведеш в един свят на езически вълшебства?
— Не забравяй, че освен всичко останало съм й леля — каза меко Моргана. — Помисли си откога ме познаваш, Илейн. Видяла ли си ме някога да върша нещо толкова долно и безчестно, че да се колебаеш да ми повериш едно дете? Та в крайна сметка аз не ти я искам, за да нахраня с нея някой дракон, и отдавна минаха времената, когато горяха жертвените клади, макар че и тогава на тях изгаряха само престъпници.
— Но кажи ми, какво я чака в Авалон? — настоя Илейн с такъв страх в гласа, че Моргана се замисли дали пък наистина не е имала такива опасения.
— Нимю ще стане жрица и ще бъде обучена в цялото древно познание на Авалон — поде тя. — Един ден ще може да чете по звездите, и ще познава цялата земна и небесна мъдрост. — Моргана не можа да възпре усмивката си. Галахад ми съобщи, че искала да се научи да чете и пише, и да свири на арфа на Авалон никой няма да й забранява тези неща. Животът й няма да бъде толкова тежък, както ако я пратиш на обучение в някой манастир. Можеш да бъдеш сигурна, че ние ще изискваме от нея по-малко пост и покаяние, поне докато израсне.
— А какво да кажа на Ланселет? — започна да отстъпва Илейн.
— Каквото решиш — отвърна Моргана. — Но най-добре му кажи истината — че си я пратила за отглеждане на Авалон, защото там има място, което я очаква. Ако обаче решиш да го лъжеш, на мен ми е все едно — ако искаш, му кажи, че се е удавила в езерото или я е отвлякъл призракът на бащиния ти дракон, напълно ми е безразлично.
— Ами свещеникът? Ако отец Грифин разбере, че съм пратила дъщеря си да бъде обучавана за магьосница сред езичници…
— Какво ще кажеш на него пък изобщо не ме интересува — заяви Моргана. — Може би ще решиш да го уведомиш, че си заложила безсмъртната си душа, за да се сдобиеш със съпруг с помощта на моите магии, и че си обещала да ми дадеш дъщеря си в замяна… Не, нали? Така си и мислех.
— Жестока си, Моргана — сега сълзите се стичаха свободно по бузите на Илейн и капеха по земята. — Дай ми поне няколко дни отсрочка, за да я подготвя за раздялата, да приготвя някои неща, от които ще се нуждае…
— Тя няма нужда от почти нищо — прекъсна я Моргана. — Една чиста риза за смяна, топли дрехи за езда, дебело наметало и здрави обувки — това е всичко. На Авалон ще я облекат като всички момичета, които се обучават за жрици. Вярвай ми, там ще се отнасят с нея с обич и почтително, защото е внучка на най-великата сред жриците. И независимо от това, което твърдят вашите свещеници, никой няма да я подложи на сурови изпитания, преди да е пораснала достатъчно, за да може да ги понесе. Убедена съм, че ще е щастлива там.
— Щастлива ли? На това лошо място — сред магии и вълшебства?
Когато Моргана заговори отново, тонът й бе толкова убедителен, че успя да докосне сърцето на Илейн:
— Кълна ти се, аз бях щастлива на Авалон, и от момента, когато го напуснах, не е минал ден да не съм копняла да се върна отново там. Чувала ли си ме някога да лъжа? Хайде — нека отидем да ме запознаеш с детето.
— Днес й забраних да напуска стаята си. Наказана е да седи там сама и да преде до залез-слънце. Държа се грубо със свещеника, затова се наложи да я накажа.
— А пък аз отменям наказанието — заяви Моргана. — Отсега нататък аз съм нейна осиновителка и настойница, и не виждам каквато и да било причина тя да проявява учтивост към този свещеник. Заведи ме при нея.
Потеглиха на другия ден призори. На раздяла с майка си Нимю поплака, но не бе минал и час, откак бяха на път, и тя вече надничаше любопитно към Моргана изпод качулката на наметалото си. Беше висока за възрастта си — не напомняше толкова много на майката на Ланселет, Вивиан, колкото на Моргоуз или Игрейн. Беше руса, но косите й имаха медночервеникав оттенък, та Моргана реши, че като порасне, ще си бъде направо червенокоса. Очите й бяха на цвят, досущ като дивите горски теменужки, които растат около потоците.