Мъглите на Авалон (Том 1)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 1)». Краткое содержание книги:
— Благодаря ти, сър Уриенс. Ти си добре дошъл сред нас. Моргана е моя скъпа сестра и приятелка и аз много ще се радвам да я виждам отново в кралския двор.
„О, Гуенхвифар, Гуенхвифар, каква лъжкиня си само!“ Моргана отвърна с възможно най-сладък глас:
— Ще ми се наложи да напусна двора, за да посетя братовчедка си Илейн. Трябва да й съобщя новините.
— Ти винаги си загрижена за другите — поде Уриенс. — Тъй като сраженията се водят чак отвъд морето, може да заминеш, когато пожелаеш. Бих накарал Аколон да те съпроводи, но той несъмнено ще трябва да потегли с Артур към крайбрежието.
„Той наистина би ме поверил на Аколон; готов е да мисли добро за всекиго“, каза си Моргана и целуна съпруга си с искрена привързаност.
— Когато си тръгна от дома на Илейн, мога ли да посетя една моя роднина на Авалон, съпруже?
— Можеш да сториш, каквото пожелаеш, лейди — отвърна Уриенс, — но преди това трябва да разопаковаш багажа ми. Прислужникът никога не се справя така добре като теб. Ще ми оставиш ли някои от твоите билкови мехлеми и отвари?
— Разбира се — каза Моргана и тръгна, за да се приготви за пътуването. Помисли с примирение, че на раздяла той сигурно ще пожелае да спи с нея. Е, беше го понасяла преди, щеше да го понесе и сега.
„В каква уличница съм се превърнала!“
12
Моргана знаеше, че ще се осмели да измине този път само стъпка по стъпка, миля по миля, ден за ден. И тъй, първата част от пътя щеше да я заведе до замъка на Пелинор — каква горчива ирония се съдържаше в това, че тя отиваше там, за да предаде поздравите на Ланселет на съпругата и децата му.
През първия ден от пътуването се движиха само по стария римски път — все на север, а хълмовете наоколо сякаш нямаха свършване. Кевин бе предложил да я придружи и за миг тя се изкуши да приеме; обзе я старият страх, че и този път няма да успее да намери пътя към Авалон, че няма да се осмели да призове баржата; че отново ще се заблуди и ще попадне в царството на феите и този път ще остане там завинаги… Не бе се осмелила да тръгне натам нито веднъж след смъртта на Вивиан…
Но същевременно съзнаваше, че сега е длъжна да се подложи на това изпитание, както на времето, когато я посвещаваха в жречески сан… И тогава бе изведена и оставена вън от Авалон, съвсем сама, и изпитанието бе това — сама да намери обратния път… Да, тя трябваше да се върне сама, със собствени сили, а не да разчита на помощта на Кевин.
Но все пак се боеше — толкова отдавна не бе минавала този път.
На четвъртия ден в далечината се видя замъкът на Пелинор. Към пладне вече яздеха по блатистите брегове на езерото, близо до което се намираше по-малкият замък, който Пелинор бе дал на Ланселет и Илейн. Сега наоколо нямаше и следа от дракони, но независимо от това прислужниците — мъж и жена — които пътуваха с нея, само се притискаха плахо един към друг и не спряха да си разказват страшни истории за чудовището, което някога се бе спотайвало на езерното дъно. Всъщност жилището на Ланселет и Илейн бе по-скоро вила, отколкото замък — поради дългогодишния мир сега човек рядко можеше да срещне истински укрепен замък, пътувайки из страната. Домът бе заобиколен от обширни морави, които се спускаха под лек наклон към пътя, а когато Моргана подкара коня си към входа, подплаши ято гъски, които заподхвърчаха с крясък наоколо.
Посрещна я спретнато облечен иконом и я попита за името й, и какво я носи насам.
— Аз съм лейди Моргана, съпруга на крал Уриенс от Северен Уелс. Нося вест от лорд Ланселет.
Отведоха я в една стая, за да се измие и освежи, а след това икономът я съпроводи до приемната зала, където гореше голям огън. Прислужниците поставиха пред нея пшенични питки, мед и шише добро вино. Моргана едва не почна да се прозява от това церемониално посрещане — в крайна сметка идваше на посещение като роднина, не като кралски пратеник. След известно време на вратата се появи едно малко момче и като установи, че тя е сама, се осмели да влезе. Детето беше русокосо и синеоко, лицето му бе осеяно със златисти лунички и Моргана не се усъмни и за миг чий син е, въпреки че изобщо не приличаше на баща си.
— Ти ли си лейди Моргана, която наричат Моргана Феята?
Моргана отвърна:
— Да, аз съм, а освен това съм и твоя леля, Галахад.
— Откъде знаеш името ми? — попита подозрително хлапето. — Да не си магьосница? Защо те наричат Моргана Феята?