Прах от мечти

— Вълци ли? — прекъсна я Фелаш. — Перишите ли имаш предвид?

— И да, и не, ваше височество. Не мога да го кажа по-ясно от това.

— Чудесно. Продължавай.

— И още нещо, по-свирепо и по-диво от всички други. Крие се в камък. Плува в море, гъсто от острите миризми на влечуги. Изчаква мига и расте в силата си, и се възправя срещу… Ваше височество, онова, срещу което се възправя, е по-ужасно, отколкото мога да понеса.

— Този сблъсък… в Пустинните земи ли ще стане?

— Така мисля, да.

— Смяташ ли, че майка ми знае?

Слугинята се поколеба, после каза:

— Ваше височество, допускам, че нейните цеди са напълно слепи и поради това — в пълно неведение за тази заплаха. Успях да зърна толкова само защото мога да гледам от разстояние, отвън.

— В такъв случай тя е в беда.

— Да. Така мисля, ваше височество.

— Трябва да намериш начин да достигнеш до нея — каза Фелаш.

— Ваше височество, има един начин, но е много рискован.

— Кой ще понесе този риск?

— Всички на борда на този кораб.

Фелаш дръпна от наргилето. Заплуваха сини кръгове, затрептяха и бавно се сплескаха, понесоха се и оформиха верига във въздуха. Очите й се разшириха, като го видя.

Слугинята само кимна.

— Той е наблизо, да. Умът ми изрече името му.

— А тази поличба тук пред нас?

— Ваше височество, пазаренето с Древен бог е опасно. Трябва да платим в кръв.

— Чия кръв?

Слугинята поклати глава.

Фелаш замислено потупа с кехлибарената тръбичка по зъбите си.

— Защо морето е толкова жадно?

Отново въпрос без възможен отговор.