Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
— Къде мислиш си тръгнал? — извика мъжът, който го улови пръв.
— Кой си ти?
Вместо да се разплаче като дете — което можеше и да стресне двамата — Йори започна да дращи и удря по мускулестите ръце, в чийто плен бе попаднал.
— Видя ни всичките заедно. Канел се е да каже на някой.
— Дай да го набием и да го хвърлим в някое оризище.
— Имам нещо по-добро на ум.
Занесоха Йори до реката, търколиха го надолу по брега и като скочиха след него, го вързаха за една от подпорите на моста.
— Ето го — готов е.
Двамата негодници се изкатериха обратно до своя пост над реката.
В далечината храмовата камбана почна да бие. Йори ужасен гледаше как вдигналите се над селото пламъци обагрят реката в кървавочервено. Шумът от хленч на деца и женски плач идваше все по-близо. После по моста затракаха колела. Половин дузина от разбойниците водеха волски коли и коне, натоварени с плячка.
— Мръсна отрепка! — кресна някакъв мъжки глас.
— Върни ми жената!
Схватката на моста бе кратка, но ожесточена. Чуха се мъжки викове и звънтене на метал, после се понесе крясък и в нозете на Йори се строполи един окървавен труп. Второ тяло цамбурна в реката и опръска лицето му с вода и кръв. Един след друг от моста изпопадаха селяни, общо шест на брой. Телата изплуваха на повърхността и течението бавно ги понесе надолу, но един от хората, още жив, се улови за тръстиката и заби нокти в земята, докато успя наполовина да се измъкне от водата.
— Хей ти! — извика Йори. — Отвържи това въже и ще ида да повикам помощ. Ще се погрижа да отмъстят за теб. — Гласът му прогърмя: — Хайде. Отвържи ме. Трябва да спася селото.
Мъжът лежеше неподвижен.
Като напъна въжетата с цялата си сила, Йори най-сетне ги разхлаби достатъчно, за да се превие надолу и да срита селянина в рамото.
Лицето, което се обърна към него, бе цялото изпоцапано с кал и засъхнала кръв, а очите гледаха тъмно и неразбиращо.
Мъжът с усилие припълзя по-наблизо и с последната останала му сила развърза възела. Щом въжето падна, той се строполи и умря.
Йори предпазливо погледна нагоре към моста и прехапа устна. Горе имаше още трупове. Щастието обаче бе на негова страна. Една от колите беше пропаднала през някоя прогнила дъска в моста и в бързането си да я изтеглят, разбойниците не забелязаха бягството му.
Като осъзна, че няма да успее да стигне до храма, Йори на пръсти тръгна в сянката, докато стигна едно достатъчно плитко за пресичане място. Щом се добра до другия бряг, се оказа на края на Хотенгахара. Останалото до хижата разстояние премина с бързина, сякаш по петите му удрят гръмотевици.
Щом приближи възвишението, на което се издигаше тяхната къща, видя Мусаши да стои навън и да се взира в небето.
— Елате бързо! — извика момчето.
— Какво е станало?
— Трябва да стигнем до селото.
— Там ли е станал пожарът?
— Да. Планинските демони пак са дошли.
— Демони ли?… Разбойници?
— Да, поне четирийсет. Моля ви, побързайте. Трябва да спасим селяните.
Мусаши се пъхна в хижата и излезе с двете си саби. Докато си връзваше сандалите, Йори се обади:
— Вървете след мен. Аз ще ви водя.
— Не. Ти оставаш тук.
Момчето не можа да повярва на ушите си.
— Прекалено опасно е.
— Не ме е страх.
— По пътя ще се уплашиш.
— Че вие дори не знаете как най-бързо се стига дотам!
— За водач ми стига огънят. Сега просто бъди добро момче и стой само тук!
— Да, господине.
Йори кимна покорно, изпълнен с опасения. Обърна глава към селото и мрачно се загледа след Мусаши, който се понесе в посока към червеното сияние.
Разбойниците бяха навързали пленените от тях викащи и плачещи жени в редица и безжалостно ги теглеха към моста.
— Стига сте вряскали! — извика един от тях.
— Държите се, все едно сте забравили как се ходи. Я бързо!
Щом жените се опънеха, негодниците почваха да ги шибат с камшици. Една падна и повлече след себе си други. Като хвана въжето и насила ги вдигна пак на крака, един разбойник през зъби процеди:
— Инатливи кучки! За какво сте се разпискали? Останете тук и до края на живота си ще се трепете като робини за една шепа просо. Я се вижте — само кожа и кости! Много по-добре ще ви е да се забавлявате с нас.
Избраха едно от по здравите на вид животни, всички тежко натоварени с плячка, вързаха въжето за него и силно го плеснаха по задницата. Отпуснатото въже рязко се опъна и щом жените отново политнаха, въздухът се разцепи от нови викове. Падналите бяха повлечени напред и лицата им се деряха в пръстта.
— Спрете! — изпищя една. — Ще ми се откъснат ръцете!
Вълна грубиянски смях заля разбойниците.