Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Шейхът неохотно беше наредил на хората си да построят този навес и му беше дал няколко кози и овчи кожи, които пилотът беше сложил там, където мислеше, че ще свършат най-добра работа. Едва вчера, рано сутринта, той се опита да тръгне. За негов пълен ужас Баязид му съобщи, че той и неговият 212 ще бъдат освободени срещу откуп.
— Можеш да избираш, капитане. Да бъдеш търпелив и да се разхождаш свободен из селото с охрана, да човъркаш аероплана си — каза Баязид рязко, — или да си нетърпелив и ядосан и тогава ще те вържем като див звяр за кол. Не искам неприятности, капитане, не искам никакви неприятности и кавги. Ще искаме откуп от Абдула хан.
— Но нали ви казах, че той ме мрази и няма да плати откупа.
— Ако той каже „не“, ще търсим откуп другаде. От твоята компания в Техеран, от вашето правителство, може би от съветските ви работодатели. Междувременно ти ще стоиш тук като гост, ще те храним, както се храним ние, ще спиш, както ние спим — ще делим по равно. Или ще си овързан за кол и гладен. При всяко положение ще стоиш тук, докато откупът бъде платен.
— Но това може да продължи с месеци и…
— Иншаллах!
Целият вчерашен ден и половината нощ Ерики се беше опитвал да измисли начин да излезе от капана. Бяха му взели гранатата, но му оставиха ножа. Но пазачите го наблюдаваха постоянно. В тези дълбоки снегове, с пилотски обувки и без зимни приспособления, щеше да е почти невъзможно да слезе в долината, а дори и тогава щеше да бъде в неприятелска страна. Табриз беше едва на тридесет минути път с 212, но пеша?…
— Пак ще вали довечера, капитане.
Ерики се огледа. Баязид беше на крачка от него и той не беше го чул да се приближава.
— Да, още няколко дни такова време и моята птица, моят аероплан няма да може да лети — акумулаторът ще е изтощен и повечето от уредите повредени. Трябва да пусна машината, за да се зареди акумулаторът и да се стоплят двигателите. Кой ще даде откуп, за да измъква от тези планини развален хеликоптер?
Баязид помисли малко.
— Колко дълго трябва да работят двигателите?
— Минимум десет минути на ден.
— Добре. Точно след мръкване ще можеш да го правиш всеки ден, но първо ще ме питаш. Ще ти помогнем да го измъкнеш на открито и ще пуснеш двигателите, но докато работят, ще има пет пушки на пет крачки, в случай че се изкушиш да се измъкнеш.
Ерики се засмя.
— Тогава няма да се изкушавам.
— Добре. — Баязид се усмихна. Беше хубав мъж, въпреки че зъбите му бяха лоши.
— Кога ще изпратите съобщение на хана?
— Вече е на път. В тези снегове е необходим цял ден, за да се слезе до пътя, дори с кон, но до Табриз не е далеч. Ако ханът отговори благосклонно и веднага, може би ще разберем утре, може би — след ден, зависи от снеговете.
— А може би никога. Колко време ще чакате?
— Всички ли хора от Далечния Север са толкова нетърпеливи?
Брадичката на Ерики щръкна.
— Древните богове са били много нетърпеливи, когато са били задържани против волята им, предали са го и на нас. Лошо е да бъдеш задържан против волята си, много лошо.
— Ние сме беден народ и сме във война. Трябва да вземем това, което Единният Бог ни дава. Да бъдеш откупен е древен обичай. — Той леко се усмихна. — Научихме се от Саладин да бъдем рицари с нашите пленници, за разлика от много християни. Християните не са известни с рицарство. Ние… — Слухът му беше по-остър от този на Ерики, а също и очите му. — Там долу, в долината.
Сега Ерики също чу двигателя. Трябваше му само минута, за да разпознае нисколетящия, замаскиран хеликоптер, приближаващ се от север.
— К-16. Въоръжен военен съветски хеликоптер за близки разстояния… Какво прави тук?
— Отива към Джулфа. — Шейхът плю на земята. — Тези кучи синове идват и отиват, където си искат.
— Много ли се промъкват тук?
— Не много, но и един е твърде много.
Близо до отклонението за Джулфа: 6,15 вечерта.
Лъкатушещият през гората страничен път беше затрупан със сняг и не беше разчистен. Имаше само няколко следи от талиги и камиони и тези, направени от стария шевролет, паркиран под боровете на няколко метра от главния път. През биноклите си Армстронг и Хашеми виждаха ясно двамата мъже с топли палта и ръкавици на предната седалка, до отворените прозорци, които напрегнато се ослушваха.