Сфинксът
- Автор: Лирнер Тобша
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-954-685-948-8
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сфинксът». Краткое содержание книги:
При гмуркане към останките на древен кораб археологът Изабела Уорнок открива астрариума — изключително ценен артефакт, който представлява сложен механизъм със свръхестествени свойства. Според преданията загадъчният уред предопределял съдбите на поколения крале и фараони още от зората на цивилизацията.
За зла участ невероятното откритие има ужасна цена и астрариумът остава у съпруга на Изабела — Оливър. Скоро Оливър разбира, че тайнственият уред може да предизвиква земетресения, както и че с негова помощ Мойсей е разделил Червено море на две. Часове по-късно на Оливър му се налага освен живота си да брани и вековно древна тайна в опасен свят на конспирация и египтология, където хилядолетни легенди се сблъскват смъртоносно със съвременната човешка амбиция.
— Пазарните взаимоотношения надделяха. Случва се и с най-добрите от нас. Нали така, Бари?
— Не, приятелю. Твоят покорен слуга е запазил социалните си възгледи, да не говорим за вярата си в Буда.
— Пълни глупости. Както и да е, да пием за американския оптимизъм — предложих аз и вдигнах чашата си. — Нека властва вечно.
Другите двама не обърнаха никакво внимание на наздравицата ми и от изражението на Рейчъл разбрах, че вече ме бе преценила и не ме бе одобрила. В онзи момент това изобщо не ме интересуваше.
— Сърдит си — каза тя.
— Просто съм реалист. Повече от десет години работя в този регион. Не е достатъчно да накараш политиците да се съгласят по даден въпрос, трябва да промениш предразсъдъците и страховете на народите им. Всичко е толкова объркано, че не може да бъде разрешено от един фермер, отглеждащ фъстъци7 — не можах да сдържа сарказма си.
— Старата история може да завърши по нов начин. Продължавам да съм оптимистично настроена. Много се радвам, че се видяхме, и още веднъж моите съболезнования за смъртта на съпругата ти. Сигурно скоро ще се срещнем отново.
Рейчъл се обърна към Бари и му подаде една картичка.
— Отседнала съм в този хотел. Ще се видим в четвъртък.
След това за моя най-голяма изненада се наведе и ме целуна по бузата.
— Довиждане, Оливър.
Мирисът на парфюма й ме накара отново да се превърна в някогашния сприхав младеж, готов на всичко само за да направи впечатление.
Наблюдавах я, докато излизаше от ресторанта. Самоувереното й държане я правеше толкова различна от напористата млада жена, която някога познавах.
— Пи достатъчно, приятелю. Време е да те водя вкъщи. — Бари издърпа полупразната чаша от ръката ми.
— Ние с Рейчъл някога имахме връзка — казах аз.
— Забелязах това. Не очаквах такава проява на вкус от сухар като теб.
— Приемам го като комплимент. Не е необходимо да ме изпращаш, ще си взема такси.
— Трябва да ти кажа нещо, преди да си тръгнеш… — Бари ме придърпа към себе си и заговори шепнешком: — Снощи се срещнах с един стар приятел, местен човек. Съвсем случайно се оказа, че е син на градинаря, който е работил за семейство Брамбила през петдесетте години, когато бабата на Изабела е управлявала цялото имение.
— И какво от това?
— Стана въпрос за смъртта на Изабела и той ми каза, че всъщност Джовани е убил внучката си.
— Пълни глупости. Джовани е умрял преди години.
— Нищо не разбираш. Човекът ми каза, че дядото е проклел внучката си и така я обрекъл да умре млада. Очевидно местните хора са смятали, че е велик магьосник.
— Джовани Брамбила магьосник?
— Само ти предавам думите на онзи човек. Но ще ти кажа и още нещо. Докато ми говореше всичко това, човекът се тресеше от страх.
— Това са глупости и суеверия. Дядото на Изабела я обожавал. Беше инцидент, Бари. Бях там. Глупав инцидент, който можехме да избегнем.
— Въпреки това, ако бях на твое място, бих задал няколко въпроса на баба й. Имало е нещо странно в детството на Изабела, дори местните хора мислят така.
Замислих се колко добре Бари познаваше Изабела. Може би доста по-добре, отколкото си представях.
— Колко време ще ти отнеме да определиш възрастта на астрариума посредством въглеродния метод? — попитах аз.
— При повечко късмет, около седмица.
Отговорът му никак не ми хареса. Смятах, че заради Изабела съм длъжен да държа астрариума под око.
— Утре трябва да се върна в „Абу Рудиз“.
— Какво да направя, ако се наложи да се свържа с теб?
— Имаме сателитен телефон на обекта, в случай че възникне нещо непредвидено. Ибрахим има номера му. Бари, според мен е най-добре да не разправяш на никого за астрариума, разбра ли ме? Просто го дръж на сигурно място.
Бари отново ме дари с една от мечешките си прегръдки.
— Не се тревожи, приятелю. Можеш напълно да разчиташ на мен.
9
На малкото летище в Порт Саид ме очакваше Бил Андерсън заедно с кола и шофьор.
— Реших да остана още една вечер, за да се срещна с теб — каза той. — Моите хора отлетяха за Тексас рано тази сутрин.
Бил беше едър мускулест мъж, но започваше вече да напълнява. Едрото му тексаско телосложение беше пълна противоположност на слабия арабин, който трябваше да ни закара до лагера. Бил протегна огромната си ръка, стиснах я и усетих мазолестата му длан.
7
Това е бизнесът, с който Картър се занимава, преди да бъде избран за президент. — Б.пр.