Грешката на президента
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #10
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Грешката на президента». Краткое содержание книги:
— По-тихо, Саша — каза Меркулов. — Да не си празнувал нещо вчера? Някак странен си днес.
— Константин Дмитриевич, говоря сериозно. Обади ми се един приятел от училище, той сега е в спецохраната.
— Що за спецохрана е тая? Да не е при Корсиков? В службата за охрана на президента?
— Не, Корсиков е президентската охрана, като милицията да речем. А той е при Шилов в спецохраната, това е нещо като кремълското КГБ. Та той ми разказа, че срещу президента вече е имало няколко покушения.
Меркулов само поклати глава:
— Ако е сериозно, защо викаш тогава? Ето, Шура Романова не се доверява на никой от своите сътрудници без изключение и аз между другото натам отивам. Такива времена дойдоха…
Турецки запали цигара и започна подробно да излага всичко, което беше научил току-що от Дроздов.
— Отвратително — каза Меркулов, когато изслуша разказа на Турецки. — А какво е показала експертизата?
— Каквото трябва. Че освен тонусин в таблетките е имало някакъв много силен алерген, забравих му името, но не е там работата — каза Турецки.
— Не е — съгласи се Меркулов и продължи мисълта си: — А в това, как е попаднал там.
Двамата замълчаха. Турецки и Меркулов се познаваха отдавна, още от времето, когато след завършването на института младият и зелен Турецки попадна като стажант в Московската градска прокуратура при Меркулов — тогава още старши следовател. И сега нямаше нужда да говорят, и двамата мислеха за едно и също. Да подмени лекарството, което редовно взема президентът, може само човек, който общува отблизо с него. Някой от своите. Фаина Петровна? Едва ли. Тя самата едва не стана жертва на новото покушение. Значи не е имала и представа за опасността, която е представлявало безобидното на пръв поглед хапче тонусин. Остава да е някой от охраната.
— Между другото — попита Меркулов — началникът на спецохраната Шилов бил ли е в самолета?
— Не, нямало го е. И полетът е бил подготвен от неговия заместник — полковник Руденко — уверено отговори Турецки. — Вадим спомена за това. Но в самолета старши по звание е бил самият той. Затова именно той е допуснал лекаря до президента. И върху него е лежала отговорността за този полет.
— Така че в случай на нещо… — започна Меркулов.
— Щеше да отгърми пръв.
— Красива картинка се получава.
— Това още не е всичко, Константин Дмитриевич — продължи Турецки. — Само час след кацането е бил нападнат лекарят, племенникът на жената на президента.
— Едно не мога да разбера, Саша, защо Точилин е повярвал на Дроздов? — поклати глава Меркулов, когато Саша свърши. — Къде е гаранцията, че най-старшият от охраната не е изработил тоя номер? Аз бих си помисли десет пъти отначало.
— Вярно, Константин Дмитриевич — съгласи се Турецки. — Но нали именно Дроздов го е пуснал до президента, за да направи инжекцията. Ако той самият е подготвил акцията, за нищо на света не би го пуснал.
— Може би, може би — поклати глава Меркулов.
— А Точилин след три дни направил анализ на таблетките тонусин в своята лаборатория. Той знаел, че се води голяма игра и ще се опитат да му попречат, затова и подменил две хапчета тонусин с други — взети от личната аптечка на президента в жилището му. И ги сложил в куфарчето, което нарочно натъпкал със стари документи, никому ненужни хартийки. Въобще постъпил грамотно.
— Кой още знае за резултатите от анализа и изобщо за цялата тази история? — замислено попита Меркулов.
— Резултатите са известни само на Точилин и Дроздов, ако не смятаме нас двамата, Константин Дмитриевич — отговори Турецки.
И Турецки, и Меркулов разбираха, че се е създало повече от сериозно положение. Три отчаяни покушения срещу президента не бяха успели всеки път поради чиста случайност. Последния път, над Атлантика, неговите врагове бяха действали на сигурно. Ако в правителствения самолет не се бе озовал Женя Точилин със своите американски лекарства, ако не беше решителността на Дроздов, който не се уплаши да поеме голямата отговорност, в лишената внезапно от президент Русия безусловно щеше да настъпи пълна дестабилизация.
— Те са внедрили свои хора даже в спецохраната. Някой е подменил тези хапчета.
— Да, Константин Дмитриевич, тук не можеш да се оправиш без половин литър. Направо ти иде да се обърнеш към агенцията на Грязнов. Може пък тези шерлокхолмсовци да ни помогнат с нещо?