Нощни вълци

— Нас не ни напускат, Сергей Вениаминович. — Кравцов го гледаше твърдо и в очите му имаше нескрита заплаха. — Поканих ви тук само за да ви обясня някои елементарни истини. По телефона беше малко трудно да стане.

Те седяха в малкото кафене на Ординка. Салончето беше уютно, нямаше хора, ако не се брои някаква случайно влязла двойка.

Сергей беше настроен решително. Цялата нощ си говориха със Светлана и въобще изработиха линията му на поведение.

— Вече ви изложих всичко — каза той, като избягваше погледа на Кравцов. — Сами казвате, че всичко на тоя свят си има край. Смятайте, че съм приключил.

Кравцов отпи от кафето си.

— Разбира се — съгласи се той, — прав сте, че всичко на тоя свят си има край. Все някога ще настъпи краят и на нашето сътрудничество. Но позволете да отбележа…

— Той вече настъпи — прекъсна го Сергей. — Решението ми е твърдо.

— Не бива да ме прекъсвате — каза Кравцов. — Вие забравяте нещо съвсем просто.

— Какво?

Кравцов се наведе през масичката и като гледаше от упор Сергей, каза:

— Вие не можете да вземате решения, Сергей Вениаминович. — Той пак се облегна на стола си, отпи от кафето и каза: — Просто не можете нищо да решавате. Решенията вземат тези, които ви плащат. А те се нуждаят от услугите ви. Разбрахте ли ме?

— Грешите — упорито държеше на своето Сергей. — Всичко, за което сега говорим, е моят живот. Моят и на семейството ми. А това значи, че решенията вземам аз. И нямате нищо, което би ме принудило да се откажа от решението си.

— Така ли мислите?

— Да — потвърди Сергей. — Така мисля.

— И жена ви ли смята така?

— Да. Ние взехме заедно това решение.

— Похвално — кимна Кравцов. — Много хубаво, че семейството ви е толкова задружно. Вие май имате и син? Альоша ли се казваше?

Сергей почувства как у него се надига вълна от ненавист.

— Ти какво? — каза той и се надигна от мястото си. — Заплашваш ли ме? Какво можеш да направиш на сина ми, скапаняк такъв?

Гневът му беше страшен. Но това не направи никакво впечатление на Кравцов.

— Сядай, глупако! — изведнъж заповяда той рязко. — Сядай, казах!

Сергей дишаше тежко.

Кравцов, вампирът му с вампир, пак заговори изключително вежливо:

— Седнете, Сергей, моля ви.

Сергей седна на стола си.

— Какво имаше предвид, когато говореше за сина ми?

Кравцов небрежно запали една цигара от кутията „Марлборо“ и издиша дима към тавана.

— Господ здраве да му дава на сина ви — отвърна накрая той. — Нима ни мислите за такива зверове? Я стига. Успокойте се преди всичко, Сергей. Синът ви ще бъде следващият.

— Какво значи „следващият“? — Сергей трепереше целият. Този гад го заплашваше, седеше си най-спокойно насреща му и го заплашваше!