Тревожна кръв [bg]

– Странно за лекар – отбеляза Страйк.

– О – позасмя се доктор Гупта, – не е толкова рядко явление, колкото може би си мислите, господин Страйк. Ние, лекарите, сме като всички други хора. Популярен мит е, че изпитваме обич към цялото човечество. Иронията е, че най-слабото ни място бе самият Бренър. Той беше наркоман!

– Сериозно ли?

– Пристрастен към барбитурати – поясни Гупта. – В наши дни на лекар няма как да му се размине това, но той ги поръчваше в огромни количества и ги държеше в шкаф в кабинета си. Много мъчен човек беше. Емоционално неконтактен. Ерген. А и тази му тайна пристрастеност...

– Говорихте ли с него по темата? – попита Страйк.

– Не – отвърна тъжно Гупта. – Все отлагах. Исках да съм сигурен в аргументите си, преди да повдигна въпроса. От дискретни разпитвания узнах, че още използва адреса на старата си месторабота заедно с този на настоящата, като удвоява поръчките си и сменя аптеките. Трудно щеше да ми е да докажа какво е намис­лил. Можеше и никога да не се усетя, ако Джанис не беше дошла при мен. Разправи ми как при случаен разговор с него шкафът му бил отворен и тя видяла количествата, които е натрупал. После призна, че го е заварила захлупен на бюрото му в напълно безпомощно състояние една вечер, след като последният пациент си бил отишъл. Не вярвам да се е отразило на преценката му като специалист все пак. Забелязвал бях, че понякога в края на деня е с малко оцъклен поглед, но той беше пред пенсия. Обяснявал си го бях с умора.

– Марго знаеше ли за порока му? – попита Страйк.

– Не – отвърна Гупта. – Не ѝ казах, макар че трябваше. Тя беше мой съдружник и човекът, с когото бе редно да го споделя, та да решим какво да правим. Но се страхувах, че директно ще нахълта при него за конфронтация. Марго не беше жена, дето ще се въздържи да стори нещо, което смята за правилно, и понякога ми се искаше да проявява мъничко повече такт. А една конфронтация с Бренър най-вероятно щеше да има тежки последствия. Нужен бе деликатен подход. В края на краищата нямахме категорично доказателство. Точно тогава обаче Марго изчезна и злоупотребата на доктор Бренър с барбитурати стана последната ни грижа.

– Продължихте ли да работите заедно с Бренър след изчезването на Марго? – попита Страйк.

– Да, още няколко месеца, но скоро след това той се пенсионира. Аз останах още известно време в „Сейнт Джон“, после получих назначение другаде. Бях доволен, че си тръгвам. В „Сейнт Джон“ бе пълно с лоши асоциации.