Русалката [bg]

Проблемът беше, че той винаги бе крайно потаен. Сутринта й хрумна да запише на хартия всичко, което Кристиан й бе казвал за себе си. Но остана с химикалка в ръка и празен лист пред себе си. Осъзна, че не знае нищо. Въпреки че двамата бяха прекарали толкова време заедно, работейки над ръкописа, и въпреки че поне според нея се бяха сближили и сприятелили, той така и не й бе разказал нищо. Нито откъде идва, нито как се казват родителите му или с какво се занимават. Нито къде е учил, дали е спортувал като по-млад, нито какви са били приятелите му и поддържа ли още контакт с тях. Не знаеше нищо за него.

Това я притесни. Човек винаги разкрива дребни неща за себе си по време на разговор, издава малки подробности от миналото си, за да се разбере как е стигнал до настоящия момент. Кристиан старателно държеше езика си зад зъбите и това още повече убеди Ерика, че отговорът се крие в миналото му. Въпросът беше дали е успял да удържи гарда си вдигнат пред всички. Може би колежката, която работеше с него ежедневно, е уловила нещо.

Ерика надзърна към Мей, която тракаше по клавиатурата. Поне бяха сами в библиотеката, така че можеха да говорят необезпокоявани. Помисли малко и се сети как да подходи. Не можеше да отиде при Мей и директно да я заразпитва за Кристиан. Трябваше да действа постепенно.

Хвана се за кръста, въздъхна и се стовари тежко върху един от столовете пред гишето, където седеше Мей.

– Сигурно тежи. Чух, че са близнаци – каза Мей и я погледна майчински.

– Да, две са.

Ерика погали корема си и опита да си придаде вид, сякаш наистина се нуждае от кратка почивка. Което всъщност не изискваше особена симулация от нейна страна. Щом седна, усети как гръбнакът й се отпуска с благодарност.

– Почини си колкото трябва.

– Да, така ще направя – каза Ерика и се усмихна. – Гледа ли Кристиан по телевизията сутринта? – добави тя след малко.

– Изпуснах го, за съжаление, нали бях тук. Но настроих дивидито да го запише. Надявам се. Така и не им свикнах на тези машини. Той добре ли се справи?

– Възхитително. Много успешна излезе книгата.

– Да, гордеем се с него – каза Мей и грейна. – Не знаех, че изобщо пише, преди да чуя, че ще го издават. Но каква книга само! И какви рецензии!

– Да, фантастично е. – Ерика замълча за миг. – Всичките му познати тук сигурно много му се радват. А и старите му колеги също. Той всъщност къде точно работеше, преди да дойде във Фелбака?

Опита се да прозвучи като че знае отговора, но не може да си спомни.

– Хм...

За разлика от Ерика, Мей, изглежда, наистина се зарови в спомените си.

– Знаеш ли, като се замисля, никога не ми е казвал. Колко странно. Но Кристиан вече работеше тук, когато постъпих, та не е ставало дума с какво се е занимавал по-рано.