Смъртта на една марионетка [bg]

— А, не знам. Понякога всичко върви наопаки — възрази Тим. — Помните ли премиерата на „Газовият фенер“44.

— А двамата Евърард. Стават все по-надменни — продължи Николас. — Онази забележка за траекторията. Не знам как се осмеляват.

— Осмеляват се, защото са под покровителството на Еслин. Макар за мен да е абсолютна загадка какво намира той в тях.

— Не ми говори за загадки — нацупи се Николас.

— Нали няма да започнеш пак с тази тема? — попита Ейвъри.

— Съжалявам, но не виждам защо да не започна. Обещахте ми, ако аз ви споделя моята тайна, вие да ми доверите вашата.

— Добре — обеща пак Тим. — Преди премиерата.

— Сега е преди премиерата.

— Ще ти кажем преди гонга — обади се Ейвъри. — Честна дума. За да не се изпуснеш пред някой друг.

— Нелепо е. Аз ви се доверих и вие не сте го разтръбили… нали?

— Естествено — увери го Тим веднага, но Ейвъри си замълча. Николас го погледна и вдигна вежди въпросително. Воднистосините очи на Ейвъри заиграха насам-натам — върху трохите по масата, върху парченцата сирене, върху орехите, върху каквото и да е, само да не срещнат погледа на Николас.

— Ейвъри?

— Ами… — Ейвъри пусна срамежлива усмивчица. — Всъщност не съм казал на никого. Ако мога така да се изразя.

— Исусе Христе! Какво значи „ако мога така да се изразя“?

— Намекнах малко… само на Борис. А той е самата дискретност, както знаете.

— Борис? По-добре да беше разпечатал листовки и да ги бе разлепил по Хай Стрийт!

— Няма защо да ми крещиш така — викна Ейвъри със същия тон. — Който не иска да го хващат, да не изневерява. Пък и се намерил кой да ме упреква. Ако ти не се беше раздрънкал първи, никой нямаше да разбере.

Беше толкова безспорно, че Николас не успя да измисли какво да отговори. Вбесен, блъсна стола назад и без дори да им благодари за обяда, затропа нагоре по стълбите.

— Някои хора… — Ейвъри погледна нервно към Тим. Но Тим вече събираше чашите и чиниите и ги носеше към мивката. В начина, по който си държеше раменете, имаше нещо презрително, а скованият му гръб излъчваше неодобрение, недвусмислено предупреждаващо Ейвъри, че приятелят му не желае да слуша продължението на тази увертюра.

Горкият Ейвъри подрежда до вечерта, суети се напред–назад и стоя настрана, проклинайки дългия си език.