Спящата кукла [bg]

Първият номер беше невалиден. Последователността от цифри бе непълна, което означаваше, че обаждането до мнимия съучастник с инструкции да убие близките на Били е било фалшиво. Било е просто за сплашване на шофьора.

Второто и третото обаждане бяха на друг номер — на мобилен телефон с предплатена карта. Сега той не даваше сигнал — изключен или унищожен. Последните два номера бяха по-полезни. Първият бе бюро „Справки“ с кода на Юта. Последният номер — който Пел вероятно беше научил от „Справки“ — беше на паркинг за каравани край Солт Лейк Сити.

— Бинго! — извика Ти Джей.

Данс телефонира и се представи. Попита дали са разговаряли с някого преди четирийсет и пет минути. Служителката от другата страна на линията провери и отговори, че се бил обадил някакъв човек от Мисури. Отивал на запад и се интересувал колко ще струва едноседмичен престой за малка каравана.

— Други обаждания около този час?

— Майка ми и двама от гостите ни да се оплачат от нещо. Това е.

— Онзи човек каза ли, че смята да дойде?

— Не.

Данс благодари на жената и я помоли веднага да й позвъни, ако онзи човек пак се обади. Разказа на колегите си какво е научила от служителката, после телефонира в щатската полиция на Юта — на един капитан в Солт Лейк Сити, с когото бяха приятели, и му каза какво е положението. Той обеща веднага да изпрати хора да наблюдават паркинга за каравани.

Погледът на Данс спря върху нещастния шофьор, който пак гледаше в земята. Беше й жал за него; човекът щеше да живее до края на дните си със страха, който бе изпитал днес — може би не толкова заради отвличането, колкото заради унижението от сделката с Пел.

Спомни си думите на Мортън Негъл. Били бе оцелял, но той също беше жертва на Даниел Пел.

— Да кажа ли на Овърби за Юта? — попита Ти Джей. — Новината ще му хареса.

В този момент телефонът й пак иззвъня.

— Изчакай — каза тя на младия полицай.

Вдигна. Беше компютърният специалист от затвора. Въодушевен, младежът обяви, че е открил един сайт, който Пел бил посетил. Било свързано с думите „Хелтър Скелтър“.

— Хитър ход — обяви. — Мисля, че не се е интересувал от самото словосъчетание. Използвал го е, за да намери един сайт за обяви, където хората пускат постинги за убийства и други престъпления. Казва се „Касапницата“. Разделен е на подкатегории. Едната е озаглавена „По стъпките на Бънди“, за серийни убийци. Тед Бънди, сещате ли се? „Хелтър Скелтър“ е посветена на сектантските убийства. Намерих обява, която е публикувана в събота, и мисля, че е за него.

— Значи не е написал директно адреса на „Касапницата“, така ли? — уточни Данс. — В такъв случай при обикновена проверка щяхме да открием, че е влизал там.