Конан Завоевателя [bg]

Хадрат поклати глава.

— Ако имаше, ние, поклонниците на Азура, щяхме да знаем. Хората казват, че нашият култ е продължение на стигийския култ към змията. Това е лъжа. Нашите предци са дошли от Вендия, отвъд морето Вилайет и сините Химелийски планини. Ние сме синове на Изтока, не на Юга, и носим в себе си знанието на всички магьосници на Изтока, които са по-големи от тези на Запада. И въпреки това силата на всички тях не може да устои пред силата на Ксалтътън, както сламката не може да устои пред ураганен вятър.

— Но той някога е бил победен — припомни Конан.

— Да! С помощта на космически източник. Този източник е отново в ръцете му и той ще се погрижи да не му го откраднат втори път.

— И какъв е този проклет източник? — попита раздразнено Конан.

— Нарича се Сърцето на Ариман. Когато Ахерон паднал, местният жрец, който го откраднал и го използвал срещу Ксалтътън, го скрил в една пещера и построил над нея малък храм. Три пъти след това храмът бил събарян и отново построяван, всеки път по-голям и по-разкошен отпреди, винаги на едно и също място, макар че хората забравили причината за това. Споменът за скритата реликва се изличил от паметта на обикновените хора и се запазил само в съхранените свещени книги и тайните свитъци. Едни казват, че това е сърце на бог, други, че е звезда, паднала преди много години. Преди да бъде откраднат, никой не го е виждал цели три хиляди години. Когато магията на жреците на Митра се оказала безсилна срещу вълшебствата на Алтаро, помощника на Ксалтътън, те си спомнили за древната легенда за Сърцето. Върховният жрец и един негов ученик слезли в тъмното и страшно подземие под храма, в което не бил влизал жрец три хиляди години. В древните, обковани в желязо томове, в които с тайнствени, загадъчни символи се говорело за Сърцето, се казвало, че древният жрец бил поставил за пазач демона на тъмнината. Дълбоко под земята в квадратна зала със сводести врати, водещи в непрогледна тъмнина, жрецът и ученикът намерили жертвеник от черен камък, излъчващ слаба, необяснима светлина. Върху жертвеника имало странен златен съд с форма на двойна морска раковина, сякаш захваната за камъка. Той зеел отворен и празен. Сърцето на Ариман го нямало. Докато гледали ужасени, пазачът на подземието, демонът на тъмнината, дошъл при тях и разкъсал върховния жрец. Но ученикът надвил безмозъчното, без душа изчадие на мрака, оставено да пази Сърцето, и изнесъл жреца по дългите, тесни черни стълби. Преди да умре той заповядал на учениците си да се подчинят на силата, която не могат да надвият, и да запазят видяното в тайна. Но тайната се разнесла между жреците и ние, поклонниците на Азура, я научихме.