Чуждоземецът [bg]

На тази височина въздухът беше студен. Бризът хапеше през дрехите му и той усети как по тялото му преминават тръпки. За момент се зачуди дали да не се върне до кабината, за да вземе пътното си наметало, но след това забеляза Аш да седи с кръстосани крака върху издигнатия фордек на кораба. Мъжът беше потънал в дълбока медитация. Беше облечен в обичайната си черна роба.

Нико откри, че може да стои на палубата, ако не поглежда през перилата и просто поддържа илюзията, че се намира на борда на кораб в морето. Изкачи се по стълбите към фордека и се присъедини към възрастния мъж, без да вдига поглед от палубата.

Очите на Аш изглеждаха затворени, макар че проблясваха между миглите му. Погледът му зад полузатворените клепачи сякаш беше съсредоточен върху някаква много близка или много далечна точка — Нико не беше сигурен. Старецът седеше неподвижен като камък. Дори гърдите му не се повдигаха и спускаха, докато дишаше.

— Как се чувстваш? — попита Аш, без да помръдва.

Нико скръсти ръце, за да се стопли.

— По-добре — отвърна той. — Благодаря, че попита, старче.

Разнесе се сух смях.

— Не съм тук, за да се грижа за теб вместо майка ти, момче.

Аш отвори очи, вдигна поглед към него и протегна ръка.

Нико я гледа известно време. Ноктите му проблясваха ярко на фона на розово-черната кожа около тях. Той хвана грубата като кора на дърво ръка и помогна на стареца да се изправи.

— Щом ходиш, значи си добре — отбеляза Аш. — И така, време е да започнем твоето обучение. Първи урок. Ти си мой ученик. Ще ме наричаш „учителю“ или „учителю Аш“, никога „старче“.

Нико усети как кръвта нахлува в лицето му. Не му хареса тонът на мъжа.