Жената от леса [bg]

- Знаеш ли - каза той, докато пътят се виеше пред тях, - смята се, че солта призовава сол; затова ни тегли морето, от което сме произлезли. Аз обаче не мисля така.

- Аха?

Морс не отделяше очи от пътя и с нищо не издаваше интерес, но тя по принцип рядко го правеше. Тялото ѝ може да беше запазило някаква повърхностна топлина, но в сърцевината си Морс беше по-студена дори от Куейл. Най-доброто, на което беше способна, бе мъгляво безразличие.

- В следващия живот ни чака велик океан, в който ще се влеят всички души.

- Даже и твоята?

Куейл я погледна, за да види дали се опитва да се пошегува, но тя беше сериозна. Все пак не можеше да се отрече наличието на сурово остроумие и може би нотка на любопитство. Не беше обичайно Куейл да говори така.

- Не, не моята. Говоря за простосмъртните.

- А защо не и твоята?

- Защото ми е обещана забрава.

- А моята?

- Мисля, че ти ще влезеш във водата. Ще бъдеш съдена.

Морс замълча. На бялата линия пред тях беше кацнала чайка и кълвеше някакво умряло животно. Тя намали, за да ѝ даде време да излети.

- Това притеснява ли те? - попита Куейл.

Тя се обърна към него; колата беше почти спряла. Очите ѝ имаха характерния сив цвят на мръсната пяна в онези езера, които и най-ожаднелите животни отбягваха. Морс му беше отредена още от малка и беше отгледана от поредица от грижливо подбрани приемни родители -докато не стана млада жена, готова да отиде при него, когато държавата вече не се интересуваше от нея. Беше много добра. Може би най-добрата от всички, които го бяха съпътствали през годините.

- И преди съм ти казвала - вярвай в каквото искаш, но аз лично не мисля, че има нещо отвъд този свят. В крайна сметка на всички ни е писана забрава.

- Ами ако грешиш? А ти грешиш.

- Другият свят не може да бъде по-лош от този.

Куейл знаеше всичко за миналото ѝ и за това, което беше изтърпяла, преди да се озове под негова закрила. Верността ѝ към него беше дълбока и безусловна, но не можеше да се каже, че не е свързана и с онова, което неговото влияние ѝ бе помогнало да стори с насилниците си. Куейл гледаше на това като на част от възпитанието ѝ, а Морс беше достатъчно интелигентна, за да съзнава, че удовлетворявайки желанието си за мъст, се е превърнала в създание на Куейл. Цената обаче си струваше. Каквото и да бе преживяла като дете, тя успя да го върне десетократно на мъчителите си, изцяло благодарение на Куейл. Той ѝ беше донесъл покой.

„Грешиш и за този свят, и за другия“, искаше да ѝ каже Куейл, но си замълча. Кой беше той, та да спори за величината на страданието с човек, вече преминал през ада?