Всяко мъртво нещо [bg]

— Бени винаги си е бил дипломат по душа — презрително рече Ейнджъл. — Цяла загадка е защо онези тъпаци от ООН-то не са го назначили при тях досега. Само че там става нещо много интересно, да не кажа странно. Сони е потънал някъде, взел е Пили със себе си. Никой не ги е виждал, никой не знае къде са. Обаче Боби Шиора ги търси под дърво и камък.

Отхапа отново от сандвича и попита:

— Ами Бартън?

— Стори ми се, че и той се е покрил някъде, но не зная със сигурност. Бартън е дребна риба и няма как да го вържем професионално със Сони или стария дон. Върти дребни игрици, макар че по-рано беше гъст със Сони. Може би просто е съвпадение. Няма нищо общо.

— Може би е така, но ти си имаш по-големи проблеми от намирането на Бартън или момичето.

Изчаках.

— Издали са ти смъртна присъда.

— Кой?

— Не е местна работа. Извън Ню Йорк е. Луис не можа да научи кой е и откъде. Но са ти пуснали убийци. Търсят те навсякъде да те треснат.

— Във връзка с Дебелия ли е?

— Не зная. Дори и Сони не е толкова задръстен, та да наеме хора да отмъщава за някакъв си похарчен наемен убиец, само защото ти си се намесил. Онзи за никого нищо не означава, а Дебелия е също мъртъв. На мен обаче ми е доволно ясно, че ти си наточил срещу себе си две поколения от семейство Ферера. И това не е здравословно. Чаткаш ли?

Услугата, която ми поиска Коул, се превръщаше в нещо доста по-сложно от търсенето на безследно изчезнало момиче. Ако изобщо бе толкова просто, но май не бе така.

— Имам едно въпросче, ако искаш да ми помогнеш — рекох. — Познаваш ли хора с пушкала, които изстрелват двуграмов куршум 5,7-милиметров калибър… а той пробива зидана стена? Куршумът е автоматен тип.

— Хей, Птицо, айде сега не ме будалкай. Аз такива неща съм ги виждал само монтирани отгоре на танкова купола. Така е, не ме гледай.

— Е, онзи, наемният, бе убит именно с такова оръжие — отвърнах спокойно. — Аз видях изстрела, видях как го порази, а в стената зад мен остана ей такава дупка — показах му с пръсти. — Пистолетът, ако изобщо е пистолет, а не някакво друго леко оръжие, е белгийски, правен е за полицейски антитерористични подразделения. Ако някой местен си е намерил такова оръжие и вече го размахва по улиците, няма начин да не се е разчуло в твоите среди.

— Ще поразпитам този-онзи — обеща Ейнджъл. — Да имаш някои идеи?

— Една: Боби Шиора.

— Знаеш ли, и на мен така ми се струва. Само че защо ще се намесва да разчиства след бакиите на Сони, а?

— Може би дъртият го е изпратил.

Ейнджъл се замисли, кимна.

— Внимавай, Птицо. Пази си гърба.

Дояде сандвича и се изправи.

— Я ела с нас. Ще те откараме където искаш.

— Тц. Искам да походя пеша.

Ейнджъл сви рамене.

— Въоръжен ли си?

Кимнах утвърдително. Той обеща, че ще се обади в най-скоро време. Разделихме се на вратата. Вървях и усещах тежестта на пистолета под мишницата. Заглеждах се почти във всяко лице в тълпата. Осезателно усещах нощния, тъмен пулс на града. Май нещо припарваше под краката ми.