Венецианското предателство [bg]

— Петдесет метра пред теб, вървят към моста — долетя отговорът.

— Спрете ги.

Двамата агенти на Сикрет Сървис бяха част от личната охрана на президента Дани Даниълс. Преди месец президентът я помоли да го придружи на провеждащата се в момента годишна Европейска икономическа среща на около шейсет километра южно от Амстердам. Тази вечер Даниълс беше на официална вечеря в Хага и по тази причина тя успя да си осигури помощта на двама души от личната му охрана. Просто за всеки случай, обясни им тя, след което добави, че ще ги заведе на вечеря в заведение по техен избор.

— Въоръжени са — прозвуча в ухото й гласът на единия от агентите.

— В кафето използваха ножове.

— Но тук размахват пистолети.

По гърба й пробягаха студени тръпки. Нещата се усложняваха.

— Къде се намират в момента?

— На пешеходния мост.

Екнаха изстрели и тя светкавично измъкна служебната си берета.

Още изстрели.

Стефани се понесе напред, пресече площада и изскочи иззад ъгъла.

Хората панически бягаха във всички посоки. Мургавия и Русокосия бяха приклекнали зад парапета в средата на моста и стреляха по агентите на Сикрет Сървис, които ги бяха притиснали от двете страни.

Издрънча счупено стъкло. Един от куршумите беше попаднал във витрината на публичен дом. Разнесе се женски писък.

Край Стефани бягаха обзети от паника пешеходци. Тя отпусна ръката си с пистолета и каза в микрофона:

— Трябва да спрем стрелбата.

— Кажи го на тях — отговори единият от агентите.

Миналата седмица, приемайки да направи услугата на Касиопея, тя не видя нищо опасно, но вчера нещо й нашепна да отиде на срещата подготвена както трябва, особено след като научи, че самият Хенрик Торвалдсен щеше да й бъде благодарен за услугата. Отдавна знаеше, че този човек означава неприятности.

Стрелбата на моста продължаваше.

— Няма да се измъкнете оттук! — изкрещя Стефани.

Русокосия рязко се завъртя и насочи пистолета си към нея.

Тя се хвърли встрани, а куршумът откърти парче тухла на метър от нея. Опря лакти на стъпалата и бавно пропълзя нагоре. Дъждът заплющя отгоре й. Стреля два пъти. Сега двамата мъже бяха затворени в триъгълник и измъкване нямаше.

Мургавия смени позицията си, търсейки по-добро укритие, но миг по-късно куршумът на един от агентите го улучи в гърдите. Той се олюля. Вторият изстрел го прехвърли през парапета и тялото му пльосна в канала.

Прекрасно. Вече има и трупове.