![Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/6/lebedova-pesen-bg-download.jpg)
Лебедова песен [bg]
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0493-3
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
— Полковник? — Единият от младите техници беше вдигнал поглед от радара на Периметрова охрана. — Приближава някакво превозно средство. Прилича на кемпер. Движи се доста бързо.
Маклин отиде при мъжа, за да види мигащата точка на планинския път. Шофьорът на кемпера караше толкова бързо, че съществуваше опасност да се забие в Блу Доум.
Полковникът все още разполагаше с властта да отвори и да пусне превозното средство вътре, като използва код, който щеше да преодолее компютризираната заключваща система. Представи си, че в кемпера се намира изплашено до безобразие семейство, вероятно от Айдахо Фолс или от някое от по-малките населени места в подножието на планината. Човешки животи, помисли си Маклин. Тези хора се опитваха да избегнат смъртта. Погледна телефона. Можеше да въведе личния си номер и да каже кода в слушалката, който щеше да накара компютъра да отключи Земен дом и да отвори вратата. По този начин щеше да спаси животите на тези хора.
Посегна към телефона.
Но нещо вътре в него се размърда — то беше голямо, мрачно и невидимо, като излязло от дъното на първобитно блато създание.
Сссспри!, шепотът на Войника сянка наподобяваше съскането на фитил на динамит. Помисли за храната! Повече усти, по-малко ядене!
Маклин се поколеба; пръстите му бяха на няколко сантиметра от телефона.
Повече усти, по-малко ядене! Дисциплина и контрол! Стегни се, господинчо!
— Трябва да ги пусна — изрече полковникът и другите мъже в контролната зала го изгледаха.
Не ми противоречи, господинчо! Повече усти, по-малко ядене! Много добре знаеш какво се случва, когато човек е гладен, нали?
— Да — прошепна в отговор Маклин.
— Сър? — повика го радарният техник.
— Дисциплина и контрол — изрече завалено той.
— Полковник? — Уорнър го хвана за рамото.
Маклин подскочи, сякаш се събуди от кошмар. Огледа останалите в контролната зала, след което погледна отново телефона и бавно свали ръка. За момент беше затънал отново в ямата, в калта, в лайната и в мрака, но вече беше добре. Знаеше къде е. Естествено. Дисциплината и контролът много помагаха. Полковникът се освободи от хватката на капитан Уорнър и погледна точката на екрана с присвити очи.
— Не — заяви той. — Не. Закъсняха много. Прекалено много. Земен дом остава запечатан. — Почувства се изключително доволен от себе си, че е взел това мъжествено решение. В Земен дом имаше повече от триста души, без да брои офицерите и техниците. Повече усти, по-малко ядене. Беше сигурен, че е постъпил правилно.
— Полковник Маклин! — обади се Ломбард с пресипнал глас. — Погледнете това!
Маклин веднага застана зад него и погледна екрана. Видя група от четири ракети — едната от тях изглеждаше по-бавна от останалите. Тя изостана, докато другите три бързо изчезнаха над Блу Доум.
— Какво става?
— Тази ракета лети на 6,8 километра височина — отговори Ломбард. — Преди няколко секунди беше на 7,6 километра. Мисля, че пада.
— Не е възможно! Няма никакви военни цели в радиус от сто и шестдесет километра! — намеси се сержант Бекър и се приближи, за да види със собствените си очи.
— Провери отново — нареди Маклин на Ломбард с възможно най-спокойния си глас.
Стрелката на радара се движеше агонизиращо бавно.
— Стигна 6,7 километра, сър. Сигурно е повредена. Копелето пада надолу!
— По дяволите! Изчислете точката на удара!
Ломбард веднага разгъна карта на района около Блу Доум Маунтин и се да работи с компас и транспортир, като изчисляваше и пресмяташе различни ъгли и скорост. Ръцете му трепереха и се налагаше да започва отначало повече от веднъж. Най-накрая каза: