Свещеният меч [bg]

Топлата закусвалня, из която се носеше апетитен аромат на храна и кафе, беше почти празна. Някакъв тип с дънково яке и мръсна бейзболна шапка дремеше в ъгъла до вратата. Отегчена келнерка подрънкваше с прибори и чинии зад тезгяха. От стената гърмеше усилен докрай телевизор. Въпреки примамливата миризма на пържен бекон Уесли нямаше апетит. Той седна в едно сепаре до прозореца и скри калъфа в краката си под масата. Избърса кондензираната влага върху стъклото и се загледа навън в нощта. Над шосето се носеха светлините на автомобил. Уесли го проследи с очи, като едва ли не очакваше да завие рязко към паркинга, а отвътре да изскочат мъжът с кафеникавия шлифер и партньорите му и да открият огън.

Но колата отмина и Уесли въздъхна облекчено.

Докато се бе возил в камиона на Мейнард, не бе спрял да се пита как неговите преследвачи са успели да го открият в мотела. Накрая бе стигнал до единствения логичен отговор.

Беше платил стаята с „Американ Експрес“. Някой имаше достъп до трансакциите и бе успял да определи безпогрешно местоположението му. Мъжът с кожения шлифер и бандата му явно бяха чакали сигнал, за да потеглят в указаната посока.

Мисълта тревожеше изключително Уесли, защото означаваше, че тези хора не са случайни. Кой разполагаше с властта и възможностите да проследи някого по плащанията с кредитната му карта? Уесли винаги бе смятал, че това е по силите само на федералните служби — ЦРУ, ФБР и други подобни. Кой, за бога, се интересуваше от него? За пореден път той се зачуди дали мечът си струва всичките страхове и неприятности. Но вече бе твърде късно да се разкайва за решението си. Трябваше да продължи напред и да се надява, че няма да го открият отново.

Като се преструваше, че чете ламинираното меню на масата, той погледна крадешком към самотния тип, който дремеше в ъгъла. С тези дрехи не приличаше на федерален агент. Но пък нали това беше целта? Уесли не откъсваше очи от него. Мъжът се размърда, прозя се и отпи от кафето си, след което свали бейзболната си шапка и се почеса по мазната коса. Остави шапката на масата, облегна глава върху ръцете си и отново заспа.

Уесли реши, че мъжът едва ли е агент под прикритие.

След като потрака още няколко минути с чинии и прибори, келнерката най-после дойде до масата на Уесли, за да вземе поръчката му. По пътя изгледа неодобрително спящия човек в ъгъла.

— Какво да ти предложа, гълъбче? — попита тя с уморена усмивка и извади молив и бележник.

— Само кафе — отвърна Уесли. — А, госпожице! — добави той, преди келнерката да се отдалечи. — Бихте ли ми казали къде се намирам?

За момент тя се учуди на странния въпрос, но после изрече едно име на населено място, което Уесли чуваше за пръв път. По усмивката й той заключи, че малко клиенти се обръщаха към нея с „госпожице“.