![Свещеният меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/4/sveshcheniyat-mech-bg-download.jpg)
Свещеният меч [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #7
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-311-1
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свещеният меч [bg]». Краткое содержание книги:
Пенроуз водеше с две на нула срещу Бог. По цели нощи се въртеше буден в леглото, опиянен от брилянтната изобретателност на последния си удар, и мечтаеше за бъдещите си подвизи. При наличието на достатъчно пари би могъл да срине до основи цялата прогнила институция и да размаже хлебарките, които пъплеха из нея. Тогава той вече подготвяше материалите за втората си книга, „Убийството на Бог“ — безмилостна присъда над всички военни престъпления и прояви на насилие, извършени в името на християнството. Междувременно бе стартирал и чисто новият му блог със собствен дискусионен форум, който бързо привлече просветени мислители и войнстващи атеисти от целия свят.
Пенроуз Лукас бе набрал скорост.
Но в един дъждовен октомврийски ден, докато вървеше към колата си след поредица от напрегнати лекции по социална антропология, съдбата сложи ръка на рамото му по твърде неочакван начин. И от този момент нататък животът му се промени.
Непознатият чакаше, небрежно подпрян на елегантен черен мерцедес, който Пенроуз никога преди не бе виждал на служебния паркинг на университета. Колата изглеждаше чисто нова, с частен регистрационен номер. Мъжът беше на около четирийсет, с прошарена над ушите коса, стройна фигура и остри черти на лицето. Носеше тъмен костюм и балтон от камилска вълна, чиято цена вероятно се равняваше на месечната заплата на Пенроуз. Обувките му блестяха върху мокрия асфалт. Когато Пенроуз се приближи по алеята, мъжът се отдели от мерцедеса и пристъпи към него.
— Професоре?
Пенроуз се закова на място.
— Да?
— Казвам се О’Нийл — заяви мъжът. — Представлявам „Тримбъл Груп“.
Той бръкна в джоба на балтона си и извади визитка. Пенроуз я пое. Беше черна и лъскава. Върху едната й страна със златни релефни букви бе отпечатано името на организацията. Нямаше адрес или телефонни номера.
— „Тримбъл Груп“? Какво е това?
О’Нийл се усмихна.
— Не се опитвайте да ни намерите в интернет, професоре. Няма да ни откриете. Но ние ви наблюдаваме и проявяваме определен интерес към вашата работа.
— Моята работа ли?
— Нямам предвид академичната ви кариера — поясни О’Нийл и очите му проблеснаха. — Ще кажа само, че… извънкласните ви занимания се следят внимателно от хората, за които работя. Вие сте доста прозорлив човек, нали?
Пенроуз усети как краката му омекват. Стомахът му се сви на топка.
— За какво говорите? Нещо лошо ли съм направил? — Беше убеден, че някой се опитва да му отмъсти. Някой, който е шпионирал шпионите му. Англиканската църква бе наела хора да го сплашат. Той се оглеждаше наоколо, готов да побегне като изплашена котка.
— Спокойно, професоре. Точно обратното. — О’Нийл бръкна в джоба на балтона си, но вместо пистолет извади продълговат бял плик и го подаде на треперещия от страх Пенроуз. — Хайде, отворете го.
Пенроуз се поколеба, преглътна и разкъса плика. Вътре имаше неподписан чек на негово име. Отдолу пишеше „Тримбъл Груп“. Сумата беше сто хиляди лири.
Долната челюст на Пенроуз увисна. О’Нийл видя изражението му и се ухили.
— Това е много малко капаро. Моите работодатели искат да ви отправят едно предложение. Ако се интересувате от него, елате в бара на хотел „Кингс Лодж“ утре на обед. Ще ви заведа да се запознаете. Те ще дойдат в Лондон специално за целта.
— Не разбирам. Кои са работодателите ви?
— Всяко нещо с времето си, професоре. Ако предложението не ви заинтригува, ще се сбогуваме, сякаш нищо не се е случило. Чекът ще бъде подписан и парите ще са ваши. Но ако приемете да станете част от екипа ни… Е, ще кажа, само че възнаграждението за личност с вашите качества ще бъде значително. Моите работодатели смятат, че вие сте човекът, който ни трябва. Всъщност единственият подходящ.