Марсианецът [bg]

Стаята за почивка беше празна, ако не броим техника от компютърната поддръжка, който сърбаше кафе. Внезапната поява на Венкат и Минди привлече вниманието му.

— Ширината и дължината са обозначени, добре — промърмори Венкат. Свери числата, които беше записал на лепящото листче, плъзна пръст по картата и драсна едно кръстче. — Тук е Подслонът.

— Хей — обади се техникът. — Защо драскаш по плаката ни?

— Ще ви купя нов — подхвърли Венкат, без да се обръща. После надраска още един хикс. — Тук се намира той в момента. Дай ми линийка.

Минди се огледа. Не видя линийка, затова грабна тефтера на техниците.

— Хей! — възмути се техникът.

С помощта на тетрадката Венкат свърза двата хикса и продължи линията след кръстчето на Марк. После направи крачка назад.

— Мда! Ето къде отива! — възкликна развълнувано Венкат.

— О! — възкликна на свой ред Минди.

Линията минаваше през центъра на яркожълта точка, отпечатана на картата.

— „Патфайндър“! — викна Минди. — Отива към „Патфайндър“!

— Да! — потвърди Венкат. — Това вече е нещо друго. Разстоянието е около осемстотин километра. Има достатъчно ресурс да стигне до там и да се върне в Подслона.

— И да вземе със себе си „Патфайндър“ и роботизирания марсоход „Съджърнър“ — добави Минди.

Венкат извади мобилния си.

— Изгубихме контакт с него през деветдесет и седма. Ако успеем да включим дистанционно системите му, ще можем да си говорим. Може всичко да му е наред, просто соларните клетки да са замърсени. А дори да има някакъв по-сериозен проблем, Марк е инженер! — И докато набираше търсения номер, добави: — Това му е работата, да оправя проблеми!

Усмихнат за пръв път от седмици, той вдигна телефона към ухото си и зачака.

— Брус? Венкат е. Току-що всичко се промени. Уотни се е насочил към „Патфайндър“. Да! Знам, бе човек! Издири всички, които са работили по онзи проект, и ги събери в ЛРД по най-бързия начин. Аз се качвам на следващия полет и идвам при вас.

Затвори и се ухили на картата.

— Ах ти, Марк, умно копеленце такова!