Марсианецът [bg]

Мич стрелна Минди с поглед.

— Извинявайте.

Минди сведе поглед към плота на масата и измърмори нещо под нос. Теди влезе в стаята.

— Извинявам се за закъснението. Да започваме. Венкат, какъв е статусът на Уотни?

— Жив и в добро състояние, доколкото можем да преценим — отговори Венкат. — Няма промяна спрямо имейла, който ти пратих по-рано днес.

— А РТГ? Разчу ли се за него? — попита Теди. Ани се наведе напред.

— Засега всичко е наред — докладва тя. — Снимките са публично достояние, но не сме длъжни да уведомяваме широката общественост за резултата от анализите си. Засега никой не се е досетил.

— А той защо го е изкопал?

— Заради топлината, която излъчва, предполагам — каза Венкат. — Очевидно се опитва да пригоди марсохода за дълъг преход, а машината използва голяма част от енергията си за затопляне на кабината. Радиоизотопният генератор ще върши тази работа, а мощността на батерията ще се насочи основно към придвижването. Идеята е доста добра всъщност.

— А рискът какъв е? — попита Теди.

— Докато контейнерът е непокътнат — никакъв. Дори да се пропука, пак няма риск, стига вътрешните обвивки да са наред. Но ако и те пострадат, мъртъв е.

— Да се надяваме, че това няма да стане — каза Теди. — Нгъ, докъде стигнахте с плановете за МСА?

— Плана го измислихме отдавна — отговори Брус. — И ти го отхвърли.

— Брус — предупреди го Венкат. Директорът на ЛРД въздъхна.

— Спускаемият апарат не е конструиран за излитане или хоризонтални полети. Допълнителното гориво няма да реши проблема. Трябва ни по-мощен двигател, а нямаме време да измъдрим такъв. Следователно единственият вариант е да намалим теглото на апарата. Имаме една идея в тази посока. МСА може да извърши кацането с нормалното си тегло. Ако конструираме топлинния щит и външния корпус така, че да се окачват и разкачват според нуждите, апаратът може да се отърве от тях след кацането си в района на „Арес 3“ и да продължи значително по-лек към района на „Арес 4“. В момента работим по сметките.

— Дръж ме в течение — заръча Теди и се обърна към Минди. — Госпожице Парк, добре дошли във висшата лига.

— Сър — каза Минди.

— Какъв е най-големият интервал между снимките, които получаваме?

— Ами — поде Минди. — На всеки четиресет и един часа имаме по един интервал от седемнайсет минути. Заради орбитите на сателитите.

— Отговорихте веднага — кимна Теди. — Браво.

— Благодаря, сър.

— Искам да скъсите този интервал до четири минути — продължи Теди. — Давам ви пълен контрол над сателитните траектории и орбиталните настройки. Искам резултати обаче.

— Да, сър — отвърна Минди. Нямаше ни най-малка представа как да го направи.

Теди погледна към Хендерсън.

— Мич, в имейла си пишеш, че имало нещо спешно?