Смъртни врагове [bg]

Генералният директор на „Бордърс Атлантик“ дори не мигна.

— Продължавай.

— В средата на осемдесетте години Пентагонът се беше забъркал в различни налудничави схеми, наричани „асинхронна битка“. Сигурен съм, че помниш тези истории — всичко от езотеричните науки и телепатията до незабелязаното внушение и масовата хипноза. Е, един от най-разумните проекти засягаше възможността комунисти или терористи да проникнат отвътре в нашето правителство.

— Отвътре? Какво искаш да кажеш?

— Ами като спечелят изборите. ЦРУ и ФБР винаги са се оглеждали за шпиони, разбира се, но никой не е разглеждал отблизо възможността някоя чужда сила просто да внедри кандидат за общите избори.

Мичъл кимна. Америка беше свободно и открито общество. Въпреки съществуващите предразсъдъци, мъже и жени от различни етнически, религиозни и културни общности бяха достигали до високи постове.

— Интересно — рече Мичъл. Хох беше завладял изцяло вниманието му.

— За да изпробва тази възможност, АНИП — Агенцията за напредничави изследователски проекти — навремето лансира една идея. Какво, ако военните в САЩ намерят група от силно амбициозни лица, променят техните досиетата и им възложат мисия: да спечелят изборите. Това би било един таен проект — нещо, за което почти никой не би разбрал.

— И са го направили? — попита Мичъл.

— Дванайсет души — кимна Хох. — Най-добрите и най-умните, които армията можа да открие. Нарекоха го Граждански отбранителен сценарий номер четири: проект „Меджидо“. Осъществи се от Специалните сили в Четвърта психологическа оперативна група. Много малка формация. Пълна анонимност. Пълно затъмнение.

Хох отново се огледа. Никой не беше говорил за това почти двайсет години.

— Армията взе тези дванайсет души и за две години ги превърна във възможно най-добри политически кандидати. Образование, чар, школи, отлични военни биографии — всичките измислени, разбира се, с пълното съдействие на Министерството на отбраната.

— И изпратиха ли ги да участват в изборите?

— Да. Върнаха ги в родните им градове. Шерифи, кметове, щатски съветници, членове на Конгреса на САЩ: единствената им задача беше да се изкачат колкото се може по-високо в политическата система.

— И какво стана?

— Не знаем.

— Какво? — сепнато попита Мичъл. — Как така не знаете?

— На първо място, проектът беше много ограничен и данните за него постепенно потънаха. Второ, проектът беше ръководен от един полковник на име Елис, който очевидно вече е пенсионер. Проектът „Меджидо“ и всичко, което знаем за него, си е отишло заедно с този полковник, когато той е напуснал армията.

Мичъл се облегна назад и се замисли. Ако в Америка бизнесът би могъл да действа като правителство, цялата страна би банкрутирала и щеше да се озове зад решетките.