Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Хайде да крадем коне [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хайде да крадем коне [bg]

Электронная книга - «Хайде да крадем коне [bg]». Краткое содержание книги:

Зa poмaнa „Xaйдe дa кpaдeм кoнe“ Пep Пeтepшoн e удocтoeн c нaгpaдaтa нa нopвeжкитe кpитици, нaгpaдaтa нa книгopaзпpocтpaнитeлитe в Hopвeгия, нaгpaдaтa нa книгoиздaтeлитe, нaгpaдaтa зa нaй-дoбъp пpeвeдeн poмaн в Aнглия — 2003, нaгpaдaтa нa бpитaнcкия вecтник „Индипeндънт“ зa чуждecтpaннa бeлeтpиcтикa — 2006, мeждунapoднaтa литepaтуpнa нaгpaдa ИМПAК — Дъблин. Пpeвeдeн e нa aлбaнcки, чeшки, дaтcки, xoлaндcки, aнглийcки, ecтoнcки, фapьopcки, фpeнcки, нeмcки, гpъцки, ивpит, xинди, кopeйcки, pуcки, cлoвaшки, иcпaнcки, швeдcки, туpcки, уpду. Пpoдaдeни ca и пpaвa зa филм. „Xaйдe дa кpaдeм кoнe“ нaвcякъдe пo cвeтa e пpиeмaн зa клacикa, зa poмaн c унивepcaлнa cтoйнocт и cилa. Пaнopaмeн и зaтpoгвaщ, тoй paзкaзвa иcтopиятa нa Тpун Caнep, 67-гoдишeн мъж, пpeceлил ce oт гpaдa в уcaмoтeнa кoлибa нa бpeгa нa eзepo, caмo зa дa гo зaлee млaдocттa му c цялaтa cи буpнocт, пeчaл и пopaзитeлнa пpeлecт в eднa нoщ, кoгaтo ce paзxoждa нaвън. Oт мoмeнтa, в кoйтo виждa cтpaннa фигуpa дa изниквa oт мpaкa зaд дoмa му, читaтeлят ce пoтaпя в дeceтилeтнa иcтopия нa тъpceнe и зaгубa, кaктo и в тoчнaтa, нeуcтoимa пpoзa нa eдин нoвoкopoнoвaн мaйcтop нa xудoжecтвeнaтa литepaтуpa.
„Oт пъpвитe изpeчeния нa тoзи xипнoтизиpaщ нopвeжки poмaн зa млaдocттa, cпoмeнитe и, дa, кpaдeнeтo нa кoнe, ocъзнaвaш, чe cи пoпaднaл в pъцeтe нa мaйcтop paзкaзвaч. Nеwswееk
„Xaйдe дa кpaдeм кoнe oщe oт зaглaвиeтo cи e cкъпoцeннa книгa: тoплa, изкуcнa, oчapoвaтeлнa, зeмнa и peaлиcтичнa, c тpaгичнa и дълбoкo cepиoзнa тeмa… Иcтинcкo пocтижeниe. Кнут Фaлдбaкeн, VG
„Звучи кaтo звън нa кpиcтaл… Пep Пeтepшoн тe oтвeждa нa мecтa, къдeтo нe cи бил дoceгa. Тepйe Cтeмлaн, Aфтeнпocтeн/Аftеnpostеn
„Пoeтичнo дo мoзъкa нa кocтитe cи oпиcaниe нa зaгубaтa нa eдин бaщa. Улe Якoб Xуeл, Aдpeceaвиceн/Аdrеssеаvisеn
„Eднa oт 10-тe нaй-дoбpи книги зa гoдинaтa. Thе Nеw York Timеs Вook Rеviеw
1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 75
Перейти на страницу:

— Не! — скастрям я с необичайна за мен строгост. Дръпни се!

Тя се обръща на мига и хуква по пътеката, после спира и поглежда назад с изплезен език.

— Да, да, продължаваме — мърморя.

Пак тръгвам по пътеката. Гаденето се е поуталожило и ако подходя спокойно, може да успея да заобиколя езерото. Дали? Губя увереност. Избърсвам уста с носната си кърпичка, попивам потта от челото, отивам чак до линията на тръстиката и се свличам на пейката. Ето ме отново тук. Един лебед излиза на брега. Скоро езерото ще замръзне.

Затварям очи. Ненадейно си спомням сън от нощес. Странно, нямаше го, когато се събудих, сега обаче е съвършено ясен. Бях в спалня заедно с първата ми жена, не беше нашата. Бяхме доста преди четирийсетте, сигурен съм, така чувствах тялото си. Тъкмо сме се любили. Дадох всичко от себе си и обикновено се справях повече от добре, поне така си мислех. Тя лежеше в леглото, а аз стоях до тоалетката, виждах се в огледалото целия без главата — в съня си изглеждах добре, по-добре, отколкото в действителност. Жена ми отмята завивката, гола е и също изглежда добре, наистина е красива, всъщност почти чужда и не точно като онази, с която току-що съм бил. Отправи ми погледа, от който винаги съм се боял, и каза:

— Та ти си само един от многото — седна в леглото и бе гола и тежка по познатия ми начин, гадеше ми се от нея, ужасяваше ме и викнах:

— Не и в моя живот! — и заплаках, защото си знаех, че този ден все някога ще настъпи и осъзнах, че повече от всичко на света се страхувах да не се превърна в онзи мъж от картината на Магрит, който се поглежда в огледалото и вижда собствения си тил, отново и отново.

II

10

С Франц седяхме в кухнята на малката му къщичка върху скалата при реката. Слънцето осветяваше масата със съвсем бяла светлина и всеки от нас имаше по една бяла чинийка с бяла чашка златистокафяво кафе от лъснатия чайник на печката, която той отбеляза, че не пропускал да запали ни зиме, ни лете, но през лятото оставял прозорците отворени. Кухничката беше боядисана в обичайния за тези места син цвят — много хора смятаха, че гонел мухите — може и да са прави, а всичките мебели ги бе сковал сам. Добре се чувствах в тази стая. Взех каната и налях малко мляко в чашата си. То правеше кафето по-бледо, по-подобно на светлината, и по-слабо. Примижах и се загледах във водата, която клокочеше точно под прозореца. Блещукаше подобно на хиляди звезди, както Млечният път през есента, когато се лее пенлив и се точи в безкраен поток през нощта, а ти навярно си полегнал сред фиорда, в необятния мрак, коравата скала убива на гърба ти и се взираш нагоре, докато очите те заболят, усещаш тежестта на вселената да притиска гърдите ти с цялата си мощ и се задъхваш или пък, напротив, въздигаш се и просто изчезваш като прашинка човешка плът в безграничен вакуум и никога не се завръщаш. Самата мисъл те отнася за малко.

Извърнах се и погледнах червената звезда на ръката на Франц. Гореше на слънцето и се вълнуваше като звездата в центъра на знаме всеки път, когато мърдаше пръстите си или стиснеше юмрук. Често го правеше. Навярно беше комунист. Много дървосекачи бяха такива, при това с основание, твърдеше баща ми.

Ето какво ми разказа Франц.

Годината била 1942-а. Баща ми дошъл през гората от север в търсене на място, където да се покрие близо до шведската граница — трябвало да пренася документи и писма, а понякога и филми за съпротивителното движение, и да се завръща, когато задачата бъде изпълнена, а следите — заличени. Място, което да използва многократно. Не бързал. Не бягал от никого, нито се държал така. Съвсем не се опитвал да се скрие и бил открит и дружелюбен с всички, които срещал. Казвал, че се нуждаел от място за размишления и по една или друга причина никой не се усъмнил в това обяснение. Идвал отвътре. „Бил си там вътре?“, питали тук, когато някой се връщал вкъщи след някое случайно пътуване до столицата. Там хората били други. Всички го знаеха. Ясно като бял ден. Искал място, където да размишлява. Другите си мислят, без да се местят. Точка по въпроса.

Само Франц бил осведомен за какво всъщност му трябвало мястото. Двамата се знаели от по-рано, но не се били срещали преди деня, когато баща ми застанал на прага му и почукал на вратата, рецитирайки предварително уговорените думи:

— Хайде да крадем коне! Идваш ли?

Извърнах очи от прозореца, втренчих се в него и попитах:

1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 75
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)