![Директивата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/8/7/direktivata-bg-download.jpg)
Директивата [bg]
- Автор: Квирк Мэтью
- Серия: Майк Форд (bg) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-273-0
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Директивата [bg]». Краткое содержание книги:
— Абсолютно — отговори тя и ме прегърна през кръста. — Не трябва да го съдя толкова строго.
— Аз пък мисля, че си много отстъпчива с него.
— Не. Започвам да се питам дали не е болен. Последния път, когато бях у дома, ми се стори, че не е добре. Беше унил и нямаше сили. А когато бяхме в извънградската ни къща, татко говореше с някого по телефона в кабинета си и когато излезе, жизнеността сякаш го беше напуснала.
— Може би е получил лоша новина за пазарите?
— Не. Той живее от това, обича да се бори, да отвръща на ударите и да воюва. — Ани се приближи до куфара си и започна да хвърля дрехи в коша за пране и да взима чисти. Напоследък куфарът ми винаги беше готов.
— Баща ми има още няколко гости за сватбата — обявих.
— Колко? — попита тя.
— Четирима. От Флойд Каунти.
— Боже! До кого ще ги сложим?
Погледнах разположението на местата на страничната масичка, сякаш беше карта на минно поле, а после отново Ани.
— До никого.
Тя поклати глава.
— Виж дали ще можеш да уредиш този въпрос. Трябва да тръгвам за летището.
— Ще те закарам.
— Забави се. С Джак ли беше?
— Не. Имах работа, а после Марк Филипс ме замъкна да пийнем по чашка.
— Как мина срещата?
Замислих се.
— Мисля, че най-после се движим в правилната посока.
— Страхотно. В добро настроение си.
— Така ли?
— Да. Изглеждаш, знам ли, много жизнен.
— Благодаря.
Мислех, че съм развалина след срещата с Линч, но кой знае? Едно от предимствата, че Ани се издигаше в работата си, беше, че е прекалено заета, за да обръща внимание кога се прибирам и кога излизам. А когато плановете за сватбата станеха твърде стресиращи, можех да успокоявам нервите си с моето ново хоби — обиране на банки с опрян в главата ми пистолет.
Имах известни подозрения защо изглеждам преливащ от енергия, но не исках да изследвам задълбочено идеята, че донякъде изпитвам удоволствие от тези неща. И след като основният ми клиент ме заряза, все повече изглеждаше, че съм престъпник, както обичаше да твърди Дари Кларк.
Замислих се за Линч в двора с лодките. Той ми беше казал, че се справям добре. „Поеми си дъх, Майк — бяха думите му. — Мисля, че ще можеш да го направиш. Имаш вроден талант.“
Именно от това се страхувах.
22.
Преди да се отправя към Банката на Федералния резерв на следващата сутрин, аз трябваше да събера инструментите си. Първо се отбих при татко, а после отидох да видя Картрайт. Той беше известен с изобретателността си, но аз останах още по-смаян, когато ми даде бейзболна топка на „Ред Сокс“ от Световните серии през 2004 година, подписана от повечето играчи от отбора. Реших да не питам откъде я е взел, защото топката изглеждаше твърде хубава, за да е спечелена честно.
Взех флашките си от Дерек и след кратък курс по анонимност в интернет и потвърждение, че във флашките няма нищо, което може да го идентифицира, му дадох неколкостотин долара за работата му.
По пътя към Ню Йорк спрях пред дома на Джак, за да го взема.
— Ти ще караш — казах. — Аз трябва да се заема с телефона.
Той се качи в колата. Парата на кафето му замъгли стъклото.
— Времето е идеално — отбеляза Джак.
Беше плюс три градуса. Ситен дъжд пръскаше по предното стъкло. Престъпниците обичат лошото време, защото има по-малко свидетели.
Джак включи на заден ход и започна да изкарва колата от алеята, но после спря и я върна на паркинга.
— Не.
— Какво?
— Не мога.
— Отказваш ли се?
— Ти се отказваш. Не мога да ти позволя да рискуваш. Аз ще се погрижа. Ти си върви вкъщи.
— Няма да те оставя да го направиш сам — заявих.
— Сам си навлякох това, Майк. Вината е моя. Не сме разговаряли като хората, затова нямах възможност да ти кажа, но много се гордея с теб. Татко ми разказа всичко. Няма да престана да се хваля с теб. Брат ми е завършил колеж, после — Харвард, за Бога. Приятелите ми вероятно мислят, че това е част от някаква измама — засмя се той и се наведе напред, сложил лявата си ръка на волана. — Но когато бях потиснат, това ми даваше надежда, че мога да се променя, Майк. И че мога да се поправя. Благодаря ти. Имаш страхотно момиче и хубав, почтен живот. Няма да позволя на недостатъците ми да провалят това. Прибери се вкъщи.
Отпих глътка кафе и се заслушах в механичното свистене на чистачките.
— Благодаря, Джак. Но точно затова го правя. Залогът е всичко, за което съм полагал усилия. Не мога да стоя настрана и да те оставя да се оправяш сам. Не се обиждай. Разбирам те и съм ти признателен. И аз изиграх роля в прецакването на нещата. И сега ми се връща. Аз ще се погрижа за онези типове. Ще запазя живота, който извоювах. Понякога се налага да поизцапаш ръцете си, за да останеш чист. — Включих колата на скорост. — Затова да тръгваме.