Целувката на гепарда [bg]

— Не си никакъв мъченик! — извика Утман към димящата развалина и изпарените останки на шофьора, докато тичаше покрай тях. — Ти си един шиитски убиец!

После видя, че къщата на брат му Али е по-надолу по улицата и че е непокътната. Жената на Али го посрещна на вратата. Плачеше, и държеше на ръце две от децата.

— Къде е Али? — извика й той.

— Отиде на работа в хотела — изхлипа тя.

— Всички деца ли са при теб?

Тя кимна през сълзи.

— Слава на Аллах! — извика Утман и я въведе обратно в къщата.

Собствената му жена и трите му деца не бяха късметлии като семейството на брат му. Преди три години Лейла беше на пазара с момчетата, когато една бомба се взриви на трийсет крачки от тях. Сега Утман взе малкото момче от ръцете на снаха си и го залюля, докато не престана да плаче. Спомни си усещането от топлото телце на сина си и очите му се напълниха със сълзи. Извърна се, за да ги скрие.

Брат му Али се върна от работа един час по-късно. Заради бомбения атентат директорът на хотела му беше разрешил да си тръгне по-рано. Облекчението му, когато видя семейството си невредимо, бе сърцераздирателно. Едва на следващия ден Утман успя да проведе сериозен разговор с него. Като начало спомена за отвличането на американската яхта и на младата наследница на богатството на „Банок Ойл“.

— Това е най-вълнуващата новина, която сме чували от години — незабавно отвърна Али. — Целият ислямски свят е развълнуван, откакто другарите направиха изявление по „Ал Джазира“. Представи си само какво внимателно планиране и дисциплина са били необходими за успеха на такава блестяща операция. Това е една от най-големите ни победи след атаките в Ню Йорк. Американците не са на себе си. Престижът им понесе още един смъртен удар.

Али ликуваше. В ежедневието си беше етажен управител на хотела на летището, но в действителност бе координатор на „Сунитските бойци“, които водеха джихад срещу Великия сатана. И на двамата братя им беше ясно, че Али е бил основната мишена на шиитската бомба, причинила такова унищожение на улицата, на която се намираше къщата.

— Сигурен съм, че водачите ни ще поискат огромен откуп за заловената американска принцеса — сериозно рече Али. — Достатъчен за финансирането на джихада срещу Америка за следващите десет години, ако не и повече.

— И коя от нашите групи е отговорна за това постижение? — попита Утман. — Никога не бях чувал за тези „Цветя на исляма“, докато не научих името им от телевизията.

— Братко, знаеш, че не бива да ме питаш подобни неща. Макар да си доказал стотици пъти верността си, никога не бих могъл да ти отговоря, дори да знаех отговора, а аз не го знам.

Али се поколеба, след което продължи:

— Но мога да ти кажа, че скоро може да се окажеш един от онези, които трябва да научат.