Пето авеню [bg]

Харолд отново си седна на мястото.

— Баща ти не е глупак, Лиана. Видял те е. Вече знае. Но ако ме попита дали аз знам нещо, имаш думата ми, ще се правя на глупак. — Реши да смени темата. — Какво е финансовото ти положение?

— Погрижила съм се — отговори Лиана. — Утре сутринта ще ида при бижутера на мама на Парк Авеню да продам бижутата, които държа в трезора. Сумата ще бъде достатъчна. — Тя си помисли за най-хубавия си накит, огърлицата с диаманти и рубин от Могок, и се усмихна. — Всъщност ще бъде предостатъчна. Само за една огърлица би трябвало да взема близо седемцифрена сума.

Харолд не знаеше това.

— Имаш ли нещо друго, което да можеш да продадеш? — Ако имаше, това щеше да го успокои. Мисълта, че момичето може да живее на някое съмнително място, го тревожеше.

— В къщата също има мои бижута, но те са в сейфа на баща ми.

— Знаеш ли комбинацията?

— Да.

— В такъв случай те съветвам да идеш там днес следобед и да си ги вземеш. В края на краищата бижутата са си твои. Не е нужно да се безпокоиш от сблъсък с баща си. Той ми се обади по-рано. Следобед има среща с Тед Фростман и се надява да сключи сделка с него. Дори няма да те види.

— Но майка ми може.

Харолд не беше помислил за това. Когато беше разстроена, Елизабет можеше да бъде по-неразумна и от Джордж.

— Вярно — съгласи се той. — Май ще е по-добре да изчакаш. Но не протакай прекалено. Джордж като едното нищо може да премести бижутата в друг сейф, на който не знаеш комбинацията. А това не можеш да си позволиш, Лиана.

По-късно, след като приключиха с обяда, Харолд я изпрати до вратата.

— Не стой твърде дълго в парка — предупреди я той.

— Сега слънцето е най-силно. Ще изгориш.

— Аз бързо почернявам, чичо Харолд.

— Не и в тази жега. И да не съм чул нито дума повече. Докато си при мен, аз съм ти баща, така че ще правиш каквото ти кажа. — Той й смигна и двамата излязоха навън, без да осъзнават, че от микробуса край отсрещния тротоар ги снимат. Свръхчувствителни микрофони записваха разговора им.

— Кога се връщаш? — попита той.

Лиана сви рамене.

— След два часа? Просто искам да остана малко сама и да премисля нещата. — Тя вдигна книгата, която й беше дал. — Ако е толкова добра, колкото твърдиш, може да се забавя и малко повече.

— Но не прекалено. — Той бръкна в джоба си и пъхна малко пари в ръката й. — Никакви възражения. По-нататък ще ми ги върнеш.

Лиана му благодари и го целуна по челото. Кожата му й се стори необичайно топла, а в къщата имаше климатици.

— Ако има нещо, потърси ме на мобилния. Ще се оправя. — Тя докосна бузата му с опакото на дланта си.

— Сигурен ли си, че си добре? Струва ми се, че париш.

Харолд въздъхна.

— Съвсем добре съм.