Невидимото братство
- Автор: Ауст Курт
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невидимото братство». Краткое содержание книги:
В центъра на Париж е извършено показно самоубийство. Скоро след това близките на мъртвата, застреляла се пред очите на десетки шокирани свидетели, започват да получават кодирани съобщения и безценни пратки от нея.
Един брилянтен математик трябва да разчете шифрованите послания, получени от жената, която не е преставал да обича. За да разбере причината, накарала я да пожертва живота си.
Защо триста години след смъртта на Исак Нютон неговите окултни и алхимични тайни са толкова ценни и опасни?
Зад завладяващия сюжет на този напрегнат роман са скрити реални факти и документи, свързани с тайните занимания на гениалния Нютон. Векове по-късно е открит мистериозният код, използван от него, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
- Мистър Нютон! Мистър Нютон!! - Уикинс се втурна в стаята, грабна няколко черги и започна трескаво да ги мята по масата, за да угаси огъня. - Помощ, пожар! - извика в коридора. Притекоха се няколко студенти от съседната стая, единият хукна да донесе вода, а другият се зае да помага на Уикинс с чергите. След няколко усилни минути огънят беше под контрол.
На вратата се показа мъж с перука и палто, остана като закован, загледан в опустошението.
- Мистър Нютон, добре, че дойдохте - викна мистър Уикинс, който с опърлени ръце изливаше вода върху няколко разпилени по масата въглени. - Имаше пожар и повечето записки и книги по масата са унищожени. О, мистър Нютон, толкова съжалявам, че не бях тук.
- Това е ужасно, мистър Уикинс - обади се Нютон едва чуто и отиде до масата. Отмести едно мокро чердже и зарови с пръст в пепелта. - Ужасно - повтори. - Бях отишъл на сутрешната служба в параклиса. - Погледна часовника на стената и кимна: - Тръгнах преди час и двайсет и две минути.
Глава 24
На улицата беше тихо. На отсрещната страна на тротоара светеше лампа, но по някакъв мистериозен начин разстоянието до него се запази същото, макар той да се приближаваше. Шумът от хрущящ чакъл го накара да се извърне, само за да види как една къща се срина в чакъла и потъна във вечен, неумолим мрак. Той се изплаши и се Запрепъва към улицата, където внезапно изникна ревящ камион с мощни фарове, който едва не го закачи. Остана като закован, гледаше го как изчезва в мъглата като две червени котешки очи. Улицата потрепери, започна да се рони под краката му и той се спаси на тротоара в последната секунда, падна на колене и загледа как асфалтът се раздроби на дребни камъчета и чакъл, малки метеори, погълнати от черна дупка. Един бордюрен камък се отдели и изчезна, после и следващият, а една плочка зад него се разтвори като захар в гореща вода. Ужасен, той запълзя напред, а пропастта лакомо го последва по петите. В гърлото му бе заседнал неизказан писък, докато вечността лапаше земята под него от двете му страни. Обзет от ужас, той се вкопчи с две ръце в ръба на последната плочка, вперил поглед в безкрайната вселена. През нощта се зададе камион, натоварен с варени зеленчуци и той се хвърли наслуки в мрака, падна върху кабината и пое с него, а шофьорът му извика...
- Е, трудно ли е!
- Мм...
- Ако ще ядеш, най-добре да седнеш - изтъкна му шофьорът.
Евен отвори очи и се взря в стаята.
- Какво... ? - той се поизправи на дивана объркан. Кити бе до масата, където постави димяща тенджера и отиде до бюрото.
- Вино? - вдигна във въздуха отворена бутилка вино.
- Ами... да, благодаря. - Евен се прозя и се почеса по гърдите. В стаята беше почти тъмно, осветяваха я само няколко стеаринови свещи на масата, както и светлината от отворената врата на кухнята. Искри пукаха в стара печка с дърва, а от тонколони от двете страни на прозореца звучеше приглушена, доста пращяща музика. Евен се наведе и събра купчина листи, разпилени по пода. Историята на Май за Нютон. Трябва да бе заспал, докато четеше.
- Скучно ли беше? - Кити влезе откъм кухнята с купа салата и каничка сос.
Евен се огледа и се почеса по брадичката.
- Не, не точно скучно...
- Ами...?
- Не знам... странно. Не разбирам съвсем какво е, какъв е смисълът.
- После ще го доогледаш. - Кити си придърпа стол с крак и седна. - Ела да хапнеш, докато е топло.
- О, благодаря - отвърна Евен и погледна към масата колебливо. Какво ли беше сготвила?
- Пилешко филе, запечено в чесново масло с лимон. Сметанов сос с манатарки - обясни тя, сякаш го беше чула. - Варени зеленчуци, салата и червено вино.
Храната го приканваше с уханието си. Той седна, обхвана с ръка винената чаша, но веднага я пусна.
- Не, по дяволите, нали съм с кола.
Кити отпи малко, примлясна блажено с език и го погледна дразнещо.
- Можеш да спиш тук. Почти не успях да те поздравя - или четеш, или спиш.
Евен вдигна изненадан поглед. Очите й срещнаха неговите над ръба на чашата. Косата й бе събрана на рошав къносан кок, няколко кичура се бяха отделили и падаха на независими къдрици по раменете й, сякаш молеха някой да ги приглади от бузите и деколтето й, и...