Невидимото братство
- Автор: Ауст Курт
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невидимото братство». Краткое содержание книги:
В центъра на Париж е извършено показно самоубийство. Скоро след това близките на мъртвата, застреляла се пред очите на десетки шокирани свидетели, започват да получават кодирани съобщения и безценни пратки от нея.
Един брилянтен математик трябва да разчете шифрованите послания, получени от жената, която не е преставал да обича. За да разбере причината, накарала я да пожертва живота си.
Защо триста години след смъртта на Исак Нютон неговите окултни и алхимични тайни са толкова ценни и опасни?
Зад завладяващия сюжет на този напрегнат роман са скрити реални факти и документи, свързани с тайните занимания на гениалния Нютон. Векове по-късно е открит мистериозният код, използван от него, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
Още трима станаха и последваха мистър Хук.
Тринити Колидж, Кеймбридж, Англия
27 април 1676
Точно по същото време, когато се провеждаше събранието в Кралското научно дружество, професор Нютон се бе навел над Желязната пещ и зорко наблюдаваше развитието на процеса в тигела. След последното загряване бе останало бяло прахообразно вещество. Изчака тигелът да се поохлади, дръпна го от огнището с предпазливи ръце, наклони го и изстърга бялото вещество в малък стъклен съд. На везната измери количество, толкова малко, че можеше да се събере върху нокът на кутре. После изсипа бялото вещество в стъклена колба с предварително приготвен разтвор и разбърка със стъклена бъркалка така, че да се получи емулсия. Захвана колбата на статив, след което запали газов пламък, провери силата му и го постави под колбата.
След като свърши това, погледна джобния си часовник и си записа в един тефтер.
Два часа по-късно взе колбата от поставката. Съдържанието й бе добило светещ отблясък, течността се бе изпарила, а остатъкът бе кристализирал в нещо, подобно на малки златни звездички, не по-големи от кристалчета сол. Отвори колбата с треперещи ръце и изсипа съдържанието й в каничка.
- Боже милостиви... - промърмори въодушевено. - Доближавам се. Наистина се доближавам! - Изведнъж чу вратата на външната стая да се отваря и се изправи нервно. Побърза да затвори колбата със звездообразните кристали и я пусна в джоба на палтото си. Насъбра бележките си на секундата и постави отгоре им няколко книги. В този момент мистър Уикинс се появи на вратата на лабораторията.
- Радвам се да Ви видя отново, мистър Уикинс - поздрави го с усмивка, която иначе изглеждаше необичайно на тъй Хладното му лице. - Как е почитаемата Ви госпожа майка? Приятно ли беше пътуването?
Уикинс го изгледа с изненада, зарадва се на въпроса. Горката стара госпожа Уикинс бе получила обрив по гърба и можела да лежи само по корем, който пък още отпреди това страдал от лошо храносмилане, разказа му той. Седнаха и поговориха за това онова. Нютон предложи майка му да опита някаква нова смес, която той наскоро пробвал, и останал доволен от ефекта, сетне разказа с отчаяна физиономия, че ректорът на университета го подпитал дали скоро няма да видят нова дисертация.
Мистър Уикинс кимна и отвърна, че срещнал студент от Оксфорд, който му разказал, че много хора в научните среди се чудели защо такъв гениален човек като професор Нютон изглежда лежал в леглото и си проспивал- времето, тъй като от него не виждали изследователски резултати с по-нова дата.
- Времето, което използвам за експерименти за целите на светата алхимия, времето, в което преследвам ключа към познанието, е време, за което не мога да се обяснявам пред обществеността - заяви Нютон и удари с ръка по работния плот. Замисли се, попипа несъзнателно джоба си и промърмори: - Трябва да намеря обяснение. - Уикинс го погледна учудено, загледа и издутия джоб. Нютон забеляза погледа му, но не му обясни. Махна към вратата.
- Сигурно трябва да разопаковате багажа си, мистър Уикинс. Нека не Ви преча.
Мистър Уикинс се изправи бавно, сякаш повече му се искаше да остане, и излезе от стаята. Зад гърба си чу професор Нютон да затваря вратата на лабораторията, врата, която винаги стоеше отворена, когато нямаха гости.
Тринити Колидж, Кеймбридж, Англия
4 януари 1678
Голямата маса се огъваше под тежестта на книги, записки и чертежи. Посред камарата гореше Самотна стеаринова свещ.
- Не този... - мъжът на масата отхвърли един тефтер - не и тези - добави и остави настрана няколко чертежа.
- Но тези не струват, а тази книга... самото й съществуване е срамно.
Беше сам в стаята, говореше на себе си, докато подреждаше листите и облегна няколко на свещта.
- Три-четвърти празни... - измери разстоянието до пламъка с линия и премести хартиите още малко по-нагоре. - Така. Час и петнайсет минути.
Кимна и тръгна бавно назад с лице към масата, взе шапката и мантията си от един стол, отвори вратата и излезе. Самотният пламък се наклони игриво при затварянето на вратата, после ключалката изщрака и веднага след това по коридора се чуха отдалечаващи се стъпки.
Пламъкът се изправи, остана да гори към тавана с малко, остро езиче.
Час и шестнайсет минути по-късно.
Пламъкът все още стоеше прав и стабилен сред книжата в бляскавото си величие. С равно и упорито темпо си бе проправил път надолу по стеарина и сега оцветяваше в кафяво края на най-близкия лист. Хартията се огъна лекичко и по този начин малко се отдалечи от пламъка - но не достатъчно. Скоро топлината стана твърде интензивна, изведнъж хартията пламна и изпрати в пространството малко облаче дим. Огнен език се протегна настрана и запали нов лист. Той се нави от топлината и падна върху голяма купчина записки. Изведнъж огънят бързо се разпространи по масата, книгите се запалиха и температурата в стаята се повиши. Ключалката щракна и морето от пламъци изръмжа, когато вратата се отвори и нахлу нов запас от кислород.