Анн от дома на мечтите
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Хрусанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от дома на мечтите». Краткое содержание книги:
— О, нямаше да имам нищо против, че е еретична. Мога да устоя на греха, но не мога да търпя глупостта — каза госпожица Корнелия спокойно.
— Като говорим за книги, „Безумна любов“ завърши най-накрая преди две седмици — отбеляза капитан Джим замислено. — Стигна до сто и три глави. Когато се ожениха, книгата веднага спря. Рекох си — край на бедите им.
— Никога не чета романи — каза госпожица Корнелия. — Разбра ли как е днес Джорди Ръсъл, капитан Джим?
— Да, отбих се да го видя по пътя към дома. Той се поправя бързо, но е затънал в куп неприятности, горкият, както обикновено. Повечето сам си ги забърква, но смятам, че това не ги прави по-поносими.
— Той е страшен песимист — каза госпожица Корнелия.
— Не, не точно песимист, Корнелия. Просто никога не намира нищо, което да му е угодно.
— А това не е ли песимизъм?
— Не, не. Песимист е този, който никога не очаква да намери нещо, което да му е по вкуса. Джорди още не е стигнал дотам.
— Би намерил добра дума и за самия дявол, Джим Бойд.
— Не, Корнелия, не мога да кажа нищо добро за дявола.
— Вярваш ли изобщо в него? — попита госпожица Корнелия сериозно.
— Как можеш да питаш, като знаеш какъв добър презвитерианец съм, Корнелия? Как може един презвитерианец да мине без дявол?
— Вярваш ли? — настояваше госпожица Корнелия.
Капитан Джим изведнъж се натъжи.
— Вярвам в онова, което веднъж чух един свещеник да нарича „мощна и интелигентна зла сила, която действа във вселената“ — каза той тържествено. — Вярвам в това, Корнелия. Можеш да го наречеш Дявола или Законът на злото, или Рогатия, или каквото име ти харесва. То е тук и всички неверници и еретици на света не могат да го отрекат, както не могат да отрекат Бог. То е тук и действа. Но, забележи, Корнелия, вярвам, че в бъдеще ще му се случи най-лошото.
— И аз се надявам на това — каза госпожица Корнелия. — Но като говорим за дявола, с положителност смятам, че Били Бут е обсебен от него в момента. Чувал ли си за последното представление на Били Бут?
— Не, какво е направил?
— Отишъл и изгорил новия кафяв костюм на жена си от сукно, за който тя била платила двайсет и пет долара в Шарлоттаун, защото твърди, че мъжете я гледали с прекалено възхищение, когато го носела в църквата за първи път. Не е ли това съвсем по мъжки?
— Госпожа Бут е много хубава и кафявото е нейният цвят — каза капитан Джим замислено.
— А това достатъчна причина ли е да хвърля новия й костюм в кухненската печка? Били Бут е ревнив глупак и прави живота на съпругата си отвратителен. Тя плака цяла седмица за костюма си. О, Анн, ако можех да пиша като теб. Щях добре да наредя някои от тукашните мъже.
— Тези Бут са малко странни — каза капитан Джим. — Били изглеждаше най-здравомислещият, докато не се ожени и след това тази ревнива жилка избуя в него. А пък брат му Даниел винаги си е бил особняк.
— На всеки няколко дни имаше пристъпи на гняв и не искаше да става от леглото — каза госпожица Корнелия оживено. — Жена му трябваше да върши цялата работа в обора, докато му минеше пристъпът. Когато умря, хората й изпратиха съболезнователни писма; аз бих й изпратила поздравления. Баща им, старият Ейбръм Бут, беше противен стар пияница. Беше пиян на погребението на жена си, клатушкаше се и хълцаше „Не съм п… и… и… л много, но се чувствам у… у… жасно н… не… раз… по… ложен“. Хубавичко го мушнах в гърба с чадъра си, когато приближи до мен, и това го отрезви, докато изнесоха ковчега от къщата. Младият Джони Бут трябваше да се ожени вчера, но не можа, защото хвана заушка. Не е ли това по мъжки?
— Но какво е виновен, горкият?
— Щеше да ми стане на горкичък, ако аз бях Кейт Стърнс. Не зная дали е виновен, че се е разболял от заушка, но зная как цялата сватбена вечеря беше готова и всичко пропадна. Такава загуба! Трябвало е да хване заушка, когато е бил малък.
— Хайде, хайде, Корнелия, не мислиш ли, че си малко крайна?
Госпожица Корнелия сметна, че е под достойнството й да отговори и вместо това се обърна към Сюзън Бейкър, стара мома от Глен с мрачно лице и мило сърце, която беше назначена като домашна помощница в малката къща за няколко седмици. Сюзън беше ходила при болен в Глен и току-що се беше върнала.
— Как е бедната леля Манди тази вечер? — попита госпожица Корнелия.
Сюзън въздъхна.
— Много зле, много зле, Корнелия. Страхувам се, че скоро ще бъде на небето, бедничката!