Врата към лятото

— Не притежавам дори и карта за автобуса, мистър Даути.

— Тогава — много съжалявам, че трябва да ви съоб щя това, — но се боя, че не разполагате с никакви средства.

Изчаках без да помръдна, докато главозамайването ми премине.

— Какво искате да кажете? Защо, някои от акциите, в които инвестирах, са на добра цена. Знам, че е така. Ето, ей тук го пише.

Размахах сутрешния „Таймс“. Той поклати глава.

— Съжалявам, мистър Дейвис, но не притежавате никакви акции. „Мастър иншуърънс“ фалира.

Добре, че ме бе накарал да седна; изведнъж почувствах слабост.

— Как се случи това? По време на Паниката ли?

— Не, не. Това бе част от сгромолясването на групировката „Маникс“… но, разбира се, вие не знаете за него. Случи се след Паниката, но предполагам може да се каже, че бе предизвикано от нея. Ала „Мастър Иншуърънс“ нямаше да фалира, ако не бе систематично ограбвана… крадена… „доена“ е вулгарната дума. Ако е било обичайното „лява ръка — десен джоб“, поне нещо е можело да се спаси. Но не. Когато всичко се разкри, от компанията не бе останало нищо, освен една куха черупка… а хората, които бяха направили удара, бяха вече зад граница. Ъ-ъ-ъ, ако това е някакво утешение за вас, подобно нещо не би могло да се случи при сегашното ни законодателство.

Не, не беше никакво утешение, а и освен това не му повярвах. Моят старец твърдеше, че колкото повече се усложнява законодателството, толкова по-големи стават възможностите за мошениците.

Той обаче обичаше да казва, че един умен човек трябва да е винаги готов да започне от нула. Чудех се колко пъти щеше да се наложи да го направя, докато вляза в категорията „умен“.

— Ъ-ъ-ъ, мистър Даути, а какво е състоянието на „Взаимозастрахователната компания“?

— „Взаимозастрахователната“ ли? Добра фирма. Е, и те си получиха своето по време на Паниката, като всички останали. Но оцеляха. Да не би да имате някоя полица и при тях?

— Не.

Не му обяснявах повече; нямаше полза. Не можех да се обърна към „Взаимозастрахователната“; не бях изпълнил договора си с нея. Не можех да съдя „Мастър Иншуърънс“; нямаше никакъв смисъл да съдиш един фалирал труп.

Можех да съдя Бел и Майлс, ако все още бяха наоколо — но защо да се правя на глупак? Нямах доказателства, никакви.

Освен това, не исках да съдя Бел. По-добре да я татуирам цялата с надписа „фалш и измама“… използвайки тъпа игла. Сетне бих повдигнал въпроса за онова, което бе сторила на Пийт. Не бях измислил още наказание, което да съответства на това й престъпление.

Изведнъж се сетих, че Майлс и Бел възнамеряваха да продадат „Наето момиче инк.“ именно на „Маникс“, когато ме изритаха.

— Мистър Даути, сигурен ли сте, че хората от „Маникс“ не разполагат с никакви активи? Не притежават ли „Наето момиче“?

— „Наето момиче“ ли? Да не би да имате предвид фирмата за домакински уреди?