Врата към лятото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Врата към лятото». Краткое содержание книги:
Тогава той се върна.
Сетне едва не ми паднаха гащите, когато се опитах да отпусна колана им. Никой не ми се присмя.
— С какво ще се захванете? — попита д-р Албрехт.
— Кой, аз ли? Първо ще си набавя карта на града. Сетне ще потърся къде да спя. После няма да правя нищо друго, освен да се заема с професионално четиво… може би година. Докторе, аз съм един безвъзвратно изостанал инженер. Но нямам никакво намерение да си остана такъв.
— Хм. Добре, желая ви щастие. И не се колебайте, ако ви е нужна помощта ми.
Протегнах ръка.
— Благодаря, докторе. Бяхте чудесен. Ъ-ъ-ъ, може би не бива да го казвам, преди да се отбия в счетоводството на застрахователната ми компания и да видя какво е състоянието на финансите ми — но моята благодарност няма да остане само на думи. Разбирате ли ме?
Той поклати глава.
— Оценявам намеренията ви. Но моите такси се поемат от обителта.
— Но…
— Не. Не мога да приема, затова ви моля да не го обсъждаме. — Ръкувахме се и той добави: — Довиждане. Ако се пуснете по този ескалатор, той ще ви отведе до административните офиси. — Поколеба се малко. — Ако срещнете затруднения в началото, знайте че съгласно договора за попечителство имате право на още четири дни за възстановяване и преориентация при нас без допълнително заплащане. Можете да дойдете и да си идете, когато пожелаете.
Ухилих се.
— Благодаря, док. Но се обзалагам, че няма да се върна — освен ако не намина някой път просто да ви кажа „здрасти“.
Слязох от ескалатора, влязох в главния офис и казах на секретарката кой съм. Тя ми подаде плик, в който се намираше ново съобщение от мисис Шулц. Аз още не й се бях обадил, защото не знаех коя е тя, а в обителта не се допускаха посещения или телефонни обаждания, ако пациентът не иска да ги приеме. Само хвърлих едно око на плика и го мушнах в дрехата си, докато си мислех дали не бях сгрешил, като направих „Гъвкавия Франк“ прекалено гъвкав. Преди като секретарки работеха симпатични момичета, а не машини.
— Елате насам, моля — произнесе секретарката. — Нашият ковчежник би искал да се срещне с вас.
Е, аз също исках да се срещна с него, затова отидох натам. Чудех се колко ли пари бях напрупал, поздравявах се мислено затова, че бях заложил на обикновени акции, вместо да играя „на сигурно“. Не ще й съмнение, че акциите ми бяха паднали в Паниката от 87-ма, но сигурно вече се бяха качили до предишната си стойност — всъщност знаех, че поне два от пакетите акции би трябвало да струват сега сума пари; четох финансовите раздели на „Таймс“. Още носех вестника с мен, защото предполагах, че ще трябва да проверя и някои други акции.
Ковчежникът бе човешко същество, макар че прекалено съответстваше на представата за ковчежник. Ръкувахме се надве-натри.
— Радвам се да се запознаем, мистър Дейвис. Името ми е мистър Даути. Седнете, моля.
— Приятно ми е, мистър Даути — отвърнах бодро. — Надявам се, че няма да отнема много от времето ви. Кажете ми само това: моята застрахователна компания може ли да урежда сметките си чрез вашия офис? Или трябва да ида до нейните кантори?
— Моля ви, седнете. Трябва да ви обясня някои неща.
Е, седнах. Неговият помощник (отново добрият стар „Франк“) му донесе някаква папка и той рече:
— Това са оригиналните ви договори. Искате ли да ги видите?
Много исках да ги видя, тъй като откакто бях буден напълно, стисках палци да не би Бел да е намерила някакъв начин да отхапе и онзи регистриран чек. Да се играят игрички с един регистриран чек е далеч по-трудно, отколкото с личен чек, но Бел бе хитра мацка.
С голямо облекчение забелязах, че бе оставила нарежданията ми непроменени, с изключение, разбира се, на липсващия съпътстващ договор за Пийт, както и онзи относно моя пакет акции в „Наето момиче“. Предположих, че ги бе изгорила, за да не възникнат излишни усложнения. Прегледах внимателно още десетината места, където бе сменила името „Взаимозастрахователна“ на „Мастър Иншуърънс ъф Калифорния“.
Не ще и дума, че Бел бе истинска артистка. Предполагам, че един учен-криминолог, въоръжен с микроскоп, стереоуредба за сравнение, с лаборатория за химически тестове и т.н. сигурно би могъл да докаже, че всеки от тези документи е бил подправен; но аз самият не можех. Питах се как се бе справила с допълнителните клаузи на гърба на чека, след като регистрираните чекове винаги бяха на хартия, върху която триенето е невъзможно. Ами сигурно не бе използвала гуми — винаги ще се намери човек, който да надхитри онова, което друг може да измисли… а Бел бе наистина много хитра.