Призракът от големите плитчини

— Съжалявам за ниското възнаграждение — каза генералният директор Уилбър Джанц, — но то е определено от разпоредбите на ООН.

— Разбирам добре. Както знаете, не съм тук заради парите.

— От друга страна, получавате значителни привилегии. Първо — ранг на посланик…

— Ще трябва ли да се обличам по съответния начин? Надявам се, че не. Та аз нямам дори смокинг, да не говорим за останалите аксесоари.

Джанц се разсмя:

— Не се безпокойте, ще се погрижим за тези дреболии. С вас ще се отнасят като с важна особа навсякъде, а това е доста приятно.

Отдавна не са се отнасяли с мен така, помисли си Брадли. Но би било доста нетактично да го казвам.

Въпреки богатия си опит в тези срещи сега се чувстваше като новак; може би не биваше да се шегува така за посланиците…

Генералният директор разглеждаше данните върху монитора, като от време на време натискаше „пауза“, за да се спре по-внимателно на някоя подробност. Брадли бе готов да върне значителна част от сумата, отпусната от новите му работодатели, за да прочете този файл. „Чудно дали знаят — мислеше си той — за оная случка, когато двамата с Тед «поръсихме» една руина край Делос с фалшиви амфори?“ Не че имаше гузна съвест; хората, на които причиниха доста неприятности, напълно си го заслужаваха.

— Чувствам се длъжен да споделя с вас — обади се генералният директор, — че имаме един малък проблем, който обаче не бива да ви притеснява. Някои от нашите… м-м-м… по-агресивно настроени страни-членки може би няма да останат доволни от връзката ви с ЦРУ.

— Но то беше преди повече от 30 години! Дори не знаех, че ЦРУ е на дъното на операцията, когато подписвах договора като обикновен моряк. Боже мой! Мислех, че ще работя за „Сума Корпорейшън“, което си и беше в действителност.

— Добре, добре. Споменавам го само в случай че някой реши да раздуха тази история. Не е много вероятно, защото във всяко друго отношение вашите данни са безупречни. Дори Болърд го призна.

— О, така ли?

— Да. Каза, че сте най-добрият от цялата тая гадна компания.

— Съвсем в стила на Боб.

Генералният директор продължи да проучва справката от екрана, после погледна с умислен вид.

— Тук има нещо, което изобщо не е свързано с вашето назначение, извинете ме, ако ви прозвучи нетактично, но да говорим като мъже…

Хей, помисли си Брадли, та те знаят за Вилата! Чудно как ли са проникнали през охраната на Ива? Но изненадата беше дори още по-неочаквана…

— Изглежда сте загубили всякаква връзка с вашия син и майка му преди повече от 20 години. Ако желаете, можем да ви помогнем да установите отново някакви отношения с тях.

За момент Брадли усети стягане в гърдите, сякаш не му достигаше въздух. Познаваше това чувство много добре и изпита тръпчивото начало на онази парализираща паника, която беше най-лошият враг на водолаза.