Огньовете на рая

Тя сподави прозявката си. Не трябваше да позволи на Леон да я види такава и да си помисли, че е отегчена, но умираше за сън. Мислите за другия я държаха будна през нощта.

Беше работил три дена в къщата, през което време тя правеше всичко възможно да го отбягва. Но знаеше къде е и какво прави във всеки един момент. Трябваше само да погледне през прозореца на гостната, за да го види как се връща от помещението за опушване на месо с някоя говежда половина, а здравите му крака изпъват до пръсване плата на джинсите. Или да потърси книга в библиотеката, за да го чуе как си подсвирква фалшиво в дневната, докато окачва тежките завеси, смъкнати от Миранда за пране. Не можеше да му се изплъзне даже и в обетованата територия на своята спалня, защото тогава той помагаше на прислужницата във външния коридор да разместят мебелите и почистят дървения под. А всеки път, когато го усетеше, Люси си го представяше — мургав и строен, горд и безочлив, с изящно очертани мускули под мократа от пот риза и тесни джинси.

Очакваше да я шантажира. Нали затова беше тук. Не можеше да има някаква друга причина. Тя не вярваше, че той не иска пари. Просто играеше с нея жестока игра, без тя да проумее защо. Вероятно всеки ден щеше да изявява претенциите си в замяна на своето мълчание. Тя живееше в страх. Най-лошо от всичко бе, тя не се съмняваше, че той знае най-съкровените й мисли, защото всеки път, щом се изправеше лице в лице с него, можеше да види самодоволството в очите му. Той беше наясно, че й лази по нервите и изпитваше удоволствие от това.

Безсънието й започна още от първия ден, когато разбра, че Шоз работи в ранчото. Тексаските нощи бяха толкова горещи и влажни, че при нормални обстоятелства беше трудно да се спи. Сега всичко беше още по-объркано. Нежелани видения издевателстваха над нея. Шоз, който я изнудва за пари, образът на якото му тяло, голият и влажен торс. Устата му. Тя се мяташе на всички страни, като увиваше влажните чаршафи около себе си, докато тялото й гореше в собствената й жарка горещина. Тя си спомняше усещането от него вечерта в пустинята при стремителния им невъздържан сблъсък; неговото горещо и хлъзгаво от пот тяло, втвърдено здраво в ръката й, тежестта и напора му върху нея, мощното му освобождаване, което той не успя да удържи. Допирът му, неговият мирис и поглед… Люси не можеше да понесе тези спомени в жегата и мрака на безкрайните нощи.