Невестата от Шербрук

— Аз съм Райдър, твой девер. Ти си Александра.

— Да. Добре ли си?

— Почти залепи гърба в гърдите ми, но да, сега съм добре. Парченцето кифла намери пътя си надолу. Добре дошла в семейство Шербрук. Наистина ли събори Дъглас от коня му?

Алекс поклати глава като че искаше да каже: „Не исках да направя точно това.“

— Ха! Спомням си, че организирах наблюдение на нещо доста иронично и ти ме фрасна на земята.

— Тя е доста едра и мускулеста, нали? — каза Райдър. Той леко стисна с пръсти горната част на ръката й. — О, силна като амазонка и мускулеста като бивол, Дъглас, наистина.

— Изобщо не бяхте ироничен — каза Александра на Дъглас.

— Аз също не съм — каза Мелисанда.

Тони се засмя.

— Никой честно не би те нарекъл иронична, скъпа.

— Ще ме наречеш ли сочна?

Лицето на Тони леко се опъна.

— Да, но никой друг не би посмял.

— А — каза Мелисанда и погледна Тони толкова предизвикателно, че кръвта на всеки мъж би заиграла.

Дъглас се вторачи в нея.

Райдър каза на Александра със странно любезен глас:

— Няма ли да седнеш и да се присъединиш към нас?

— И аз ще се присъединя към вас — съобщи Мелисанда. Погледна сестра си със силно недоумение. Повече от странно беше, си мислеше тя, като гледаше Райдър, наблюдаващ внимателно Алекс. Огледалото не лъже. Може би горкият Райдър е прекалено късоглед, както си беше помислила в началото. Обърна гръб на мъжа си, видя подигравателния блясък в тъмните му очи, намръщи се и се обърна към Дъглас. Душата й намери моментна утеха.

Сърцето му беше в очите и двете гледаха неизменно в нея.

Тя му се усмихна топло и кимна.

— Моля да ме извиниш, ако съм те поставила в неловко положение снощи.

Дъглас поклати глава.

— Ела и ми сервирай чай, Мели — каза Тони.

— Казах ти, че не обичам това отвратително име!

Дясното око на Дъглас трепна.

— Хайде, Мели — каза Тони отново.

— Хубав прякор е — каза Райдър, като наблюдаваше съществото с примряло сърце, готово да заплюе мъжа си за две седмици. Когато тя не реагира, разпали малко огъня. — По-скоро ми допада как звучи „Мели“, изглежда нещо уютно, като чифт стари домашни пантофи, които човек обува и след това завлича краката си край камината.

Александра се разсмя.

— То е по-добре от Алекс. Ще звучи, като че ли съм мъж.

— Никой не би направил тази грешка — каза Райдър.

И Дъглас, и Мелисанда се намръщиха.

— Роклята ти е жалка — каза Дъглас на жена си. — Толкова е старомодна, че изобщо се чудя била ли е на мода някога.

Брадичката и се вирна, а гърбът и заплашително се изправи.

— Тя е синя, а синьото е много хубав цвят.

— Изглеждаш като ученичка.

— Тогава може би ще пожелаеш да ми купиш нова? Или може би дузина? Тонът ми достатъчно ласкаещ ли е, господарю?

Дъглас разбра, че сега не му е време да показва раздразнението си. Стегна се и се овладя, нещо, което значително му липсваше през изминалите двадесет и четири часа.