Невестата от Шербрук
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невестата от Шербрук». Краткое содержание книги:
София си играе с всеки мъж, докато не среща Райдър. Наистина ли тя е страхотната съблазнителка на острова? Една ужасяваща тайна чака…
Трябваше да попита мъжа си, но се поколеба, не би той да възприеме въпроса като резултат от моментно настроение.
Внезапно той спря по средата на пътя и се обърна, за да я погледне.
— Уморен съм, и Гарт също. Слез долу и ела тук. Ще си починем за малко под онова дъбово дърво.
Алекс се плъзна от седлото, без да каже дума. Дъглас не се потруди да завърже Гарт, просто освободи юздите му.
— Седни — каза Дъглас и посочи едно тревисто място.
Алекс седна.
Дъглас също седна на три стъпки от нея. Облегна се на дървото и кръстоса краката си в глезените. Въздъхна, скръсти ръце на корема и затвори очи.
— Съжалявам, че сте толкова изморен — каза Алекс. — Тони каза, че изпълнявате някаква мисия и затова е дошъл вместо вас.
— Да, направих грешен избор, нали? Просто е доверих на недостоен човек. Исусе, целият ми жакет е съсипан, защото…
— Успешна ли беше мисията?
Отвори очите си и я погледна. Тръпка премина по вените му.
— Всъщност трябваше да прибера хубавата дама, която спасих в Париж, да е тук вместо теб. Казва се Дженайн и е жена, а не момиче, което си играе на жена, а тя се интересуваше от мен повече като мъж. Предложи ми без лукавство, без да се прави на кокотка. Обаче си мислех, че съм женен мъж, вярвах, че Мелисанда ме чака тук, не я взех. В действителност накарах я да се махне.
Той отново затвори очи.
— Вие сте женен мъж.
— Ти обаче не си Мелисанда.
— Жената, която сте спасили, французойка ли е?
— Да, и любовница на много влиятелен човек.
— Сигурно не бихте желали нечия любовница за жена?
— Защо не?
— Това е повече от глупаво! Казвате го само за да ме нараните, да ме накарате да се чувствам ужасно. Няма мъж, който иска жена му да не е както трябва. Всичко е въпрос на наследство. Чух баща ми да казва това на един съсед.
— Говорят осемнадесетгодишна мъдрост и подслушано мнение.
— Ще ме отхвърлите ли?
Той мълчеше.
— Няма ли поне да ми дадете шанс?
— Тихо. Искам да почивам сега.
Алекс погледна Гарт, който дъвчеше спокойно трева встрани от пътя. Ако фрасне Дъглас, нямаше да може да изсвири на коня и той щеше да я отведе обратно в конюшните на Шербрук. Въздъхна и затвори очи. Затопляше се и сутринта се изясняваше. Скоро слънцето щеше да огрее с пълна сила. Тогава Алекс каза:
— Първата нощ, когато бях в къщата ви, в спалнята на графинята, имах толкова странен сън. Сънувах, че в стаята има една млада дама. Стоеше до леглото ми и просто ме гледаше. Помислих, че иска да каже нещо, но тя запази мълчание. Изглеждаше толкова тъжна и красива. Когато се разсъних, нея я нямаше, разбира се. Сън, макар и да изглеждаше толкова истински.
Дъглас отвори очи. Вторачи се в нея. Каза много бавно:
— Дяволът, казваш.
— Сънищата са странни, нали? Изглеждат толкова истински, толкова осезаеми, но разбира се…
— Сън, нито повече, нито по-малко. Забрави го. Разбираш ли?
Защо трябваше да се държи толкова странно заради един глупав сън? Тя кимна:
— Разбирам.
ОСМА ГЛАВА
— Да, Холис, аз съм наистина този Шербрук, когото нито си очаквал, нито си искал да видиш. Знам, че ти се ще да съм в Джерикоу, но ето ме обратно тук. Безпокойството ми бе по-голямо, отколкото можех да издържа. Казах на майка, Тайсън и Синджън, че отивам за надбягванията в Нюмаркет. Всички повярваха, освен Синджън. Не съм изненадан, тя е малка умна девойка, понякога прекалено умна, пустите й очи. Но забрави това. Исках да видя съпругата на Дъглас.
Холис беше слисан. Взираше се в младия мъж, брулен от вятъра, когото познаваше и обичаше през целия си живот, млад мъж — много по-жизнен и красив, отколкото бе добре за него, човек — прекалено млад, за да е толкова циничен. Сега, когато го видя, Холис се насили да се усмихне.
— Не, изобщо, господарю Райдър, хайде влезте, макар да знам, че Джерикоу е много хубаво място по това време на годината. Да, влизайте. Дайте плаща си. Ще видите, че новата графиня е чаровна млада дама. Обаче както ви бях казал, ще отнеме повече време на негова светлост, докато разбере, че е за негово добро. Знаете, че новата графиня беше някак неочаквана.
— Да, и ти реши Дъглас да бъде оставен сам тук и да прецени нещата без намеса от семейството. Казвам ти, Холис, не завиждам на момичето, когато майка ми се завърне. Значи Дъглас не одобри особено жената, с която го свърза Тони. Знам, че Тони винаги е имал изтънчен вкус към жените освен към тази Карлтън, която по някакъв начин изтръгна неговото предложение, и това ще остане загадка в аналите на мъжката половина на човечеството. Добре, Дъглас е капризен и си търси дявола.