Лорд Найтингейл
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лорд Найтингейл». Краткое содержание книги:
Норт помогна на Каролайн да седне на стола си.
— Как е кракът ви?
— Зараства, благодаря.
— Свършил си чудесна работа, момчето ми — каза доктор Трийт Подутината е спаднала и раничката заздравява добре.
Тримата мъже сведоха поглед към превързания крак на домакинята си, която ги изгледа един по един и рече:
— Мистър Броугън, бихте ли ми станал адвокат? Бихте ли се заел да измъкнете парите ми от онзи човек? Вече съм достатъчно възрастна, за да управлявам сама наследството си.
— Твърди, че е ваш попечител, така ли?
— Да.
— Вероятно е излъгал — каза Норт. — Не се притеснявайте. Каролайн. Мистър Броугън може да се захване с тази работа. Сър, ако е нужно, може да се обърнете към моя адвокат в Лондон. Междувременно, Каролайн, няма да оставате сама. Ако Роланд Фолкс се покаже насам, със сигурност ще съжалява за това.
— Надявам се да не замесва повече бедния Оуен в тази история поклати глава младата жена. — Той наистина не одобрява деянията на баща си.
— В такъв случаи не е зле отново да го вземете за заложник — обади се Норт. — А сега, госпожице, ако доктор Трийт разреши, бих искал да ви изведа, за да пояздим. Бледа сте като онази стена отсреща.
Очите на Каролайн светнаха.
— Тази идея страшно ми допада. Но аз нямам дрехи за езда!
Доктор Трийт се изкашля тихо.
— Скъпата ви леля обичаше да язди. Дрехите й няма да ви бъдат много точни, защото тя беше по-пълна от вас, но несъмнено ще свършат работа, докато получите собственото си облекло. Елинор има един красив морскосин костюм за езда, с медни копченца на жакета и златни сполети на рамената.
Каролайн видя, че очите на мъжа се замъглиха от сълзи и се изправи припряно.
— Много сте мил, сър. Сигурна съм, че дрехата ще ми стане.
Естествено, не й стана, но Норт, който не можеше да отдели очи от пазвата й, отбеляза лаконично:
— Както виждам, леля ви е била доста надарена. После се усмихна широко и на младата жена той й се стори най-красивият мъж на земята.
Десета глава
Каролайн поиска да отидат до Сейнт Агнес Хед. Когато стигнаха голата земя, простираща се между селото и високите крайбрежни скали, тя отметна назад глава и вдъхна дълбоко соления морски въздух. Всичко наоколо изглеждаше диво и красиво. Място, подобно на това, тя не беше нито виждала, нито си представяла. Струваше й се, че се е върнала у дома — доста странно усещане, тъй като никога преди не бе идвала в Корнуол. Местността неудържимо я привличаше. Погледна на север, към Сейнт Агнес Бийч — огромен пясъчен полукръг с издигащи се безплодни скали. В този миг се сети за леля си, която сигурно бе яздила дотук стотици пъти, бе се възхищавала на красотата му и бе умряла на това омагьосващо нецивилизовано място. Питаше се за какво ли беше мислила Елинор в последните мигове на живота си, дали се бе борила с човека, причинил смъртта й. За миг затвори очи, заслепена от ярката слънчева светлина, и даде възможност на болката да вземе връх, за да може да я изстрада.
Тогава чу прозаичния глас на Норт:
— Нека да се изтеглим там, Каролайн. Не се доверявам на почвата след силния дъжд снощи.
Младата жена носеше само един ботуш за езда, на леля си Ели, и макар че кожата му беше мека, той й стягаше. Левият й крак беше превързан.
Лорд Чилтън я хвана за ръка и й помогна да се придвижи към ръба на скалата.
— Ей там долу има тясна каменна тераса, широка шестдесетина сантиметра.
Гласът му беше абсолютно безизразен, за което му беше благодарна.
— Яздех насам и се бях спрял точно на това място, загледан на юг към Сейнт Айвс. Тогава случайно зърнах някакво цветно нетно. Извиках и тъй като не получих отговор, слязох долу и я намерих.
Каролайн мълчеше, опитвайки се да си представи същото, което бе видял той, но не успя. Леля й беше мъртва, и то безвъзвратно.
Тя въздъхна и се обърна. Внезапно задуха вятър, който засвири из пукнатините на скалите и залепи дрехата за езда към тялото й. Каролайн почувства как соленият въздух жилна лицето й. Това усещане и звукът на разбиващите се долу в скалите вълни обаче й подействаха благотворно. Тя вдиша дълбоко топлото ухание на диворастящи билки, които бяха в изобилие по голите скали и закръглените камъни. По-ниско, до самото разпенено море, се виждаха гърлица и лишей. Имаше толкова трептящи цветове, такова изобилие от растения, толкова много живот в това привидно пусто, сурово и смайващо място… Над главите им се носеха красиви чайки, „висяха“ буревестници. Това място изглеждаше много далеч от насилието и смъртта.
Тя се обърна и погледна към Норт.
— Какво е станало с коня й?