Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
И с това пропука света.
Ревът, който последва, не можеше да се сравни с нищо, което бях чувал през живота си. Това беше звукът на разкъсващ се камък. И до ден днешен понякога се събуждам нощем треперещ, облян в ледена пот, а в ушите ми кънти онова ужасяващо ехо, което нося в съзнанието си вече цели пет хилядолетия.
Мелсените, доста вещи в геологията, описват какво се случи, когато Торак разцепи света. Моите изследвания потвърждават тяхната теория. Сърцевината на света е все още течна и онзи първичен континент, който всички ние смятахме за толкова солиден, всъщност е плувал върху това подземно море от разтопена лава, подобно на дървен сал.
Торак използвал мощта на Сферата, за да разкъса „въжетата“ на този „сал“. В отчаяния си опит да спаси ангараките, той разцепил кората на огромната земна маса, за да не може останалата част от човечеството да доунищожи неговите деца. Цепнатината беше широка няколко мили. Разтопената лава от дълбините изригна от тази страховита бездна. Катастрофата вече бе придобила гигантски размери, когато морето се изля в новосъздадената земна паст. Повярвайте ми, не е добра идея да изсипеш вода върху вряща лава! Всичко експлодира!
Не бих си позволил да гадая колко точно бяха жертвите. Половината от човечеството, а по-вероятно и по-голяма част от него, беше заличена от лицето на земята. Ако теренът на източен Корим беше малко по-приветлив, марагите и нийсанците сигурно щяха да се издавят до един или да бъдат принудени да живеят в Малория. Накратко, от света, такъв какъвто го познавахме, остана само спомен.
Но и Торак плати прескъпо за злодеянието си. На Сферата никак не й хареса начина, по който я бяха използвали. Белсамбар се оказа прав — Торак наистина бе видял огън в бъдещето си и Сферата му го осигури в изобилие. Преди да разцепи света, той вдигна Сферата в лявата си ръка. Когато всичко свърши, Богът Дракон вече нямаше лява ръка. Сферата я бе изпепелила. После, за да подчертае колко е разгневена, тя запали и лявата страна на лицето му. Бях на десетина мили, когато това се случи, но виковете му се чуваха толкова ясно, сякаш съм до него.
Тук му е мястото да уточня, че за разлика от хората Боговете не се възстановяват. За нас раните и драскотините са нещо преходно, но не и за тях. Възстановяването е човешка привилегия, от която Боговете по принцип не се нуждаят.
След като разцепи света, Торак определено имаше нужда от възстановяване. Не е изключено да е изпитвал жегването на огъня чак до онази нощ, близо пет хилядолетия по-късно, в която изумен изкрещя името на майка си.
Земята пищеше, стенеше и ревеше под напора на Сферата. Волята на Торак раздираше плътта й. После морските вълни се плиснаха в разкрилата се паст, за да експлодират в хиляди огромни гейзери и кълба от пара. Накрая, когато всичко поутихна, между нас и децата на Бога Дракон беше зейнало непреодолимо препятствие. Земята рухна под краката ни и водната стихия ни погна по петите, поглъщайки жадно села и градове. Точно тогава изчезна без следа и Гара, моето родно селце. Блещукащата малка рекичка, която така обичах, беше погълната от бушуващите морски талази.
Неистов вик на болка и отчаяние се изтръгна от гърдите на хилядите оцелели. Морето бе погълнало земите на повечето от тях.
— Впечатляващо — отбеляза младата вълчица.
— Твърде често го казваш — троснах й се аз. Мъката ме бе стегнала здраво за гърлото. На фона на катастрофата, отнела живота на толкова хора, нейната забележка ми се стори почти цинична.
— Не мислиш ли, че наистина е впечатляващо? — попита ме тя невъзмутимо. Как да спориш с един вълк?
— Мисля — отвърнах й, — но когато някой почне да употребява тази дума твърде често, останалите могат да го вземат за твърде наивен.
Това си беше кажи-речи обида, но нейното безразличие към разигралата се трагедия просто ме влудяваше. С годините осъзнах, че безпомощното раздразнение, което нейните чудатости често предизвикват у мен, всъщност е един от крайъгълните камъни на нашата връзка.
Тя сбърчи носле.
— Ще го казвам всеки път, когато пожелая — заяви с онзи влудяващ тон, издаващ чувството за превъзходство, характерно за всички жени. — Щом това не ти се нрави, можеш просто да не слушаш. А ако ме сметнеш за твърде наивна, това ще си е твой проблем… И твоя грешка.
И тъй, морето ни раздели. На единия му бряг останахме ние, а на другия — Торак и неговите ангараки.
— Какво ще правим сега, Учителю? — попитах Алдур.
— Нищо не можем да направим — отвърна ми той. — Всичко свърши. Войната приключи.