Изгубеният брат
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубеният брат». Краткое содержание книги:
Отидох с колата в един от западналите квартали на града и си представих как е протекла сделката, докато чаках да изтекат няколкото минути, които навярно бе отнела. После се върнах на междущатското шосе и този път се почувствах незабележим, един от многото автомобили, в който нямаше нищо подозрително.
4
Един пътен знак ме уведоми, че Каспър, Уайоминг се намира на четиристотин километра пред мен. Включих устройството за контрол на скоростта, за да съм сигурен, че няма да премина допустимата граница. Когато започна да се стъмва и пуснах фаровете, се почувствах още по-незабележим сред светлините на хилядите други фарове, които ме заслепяваха. Минах покрай Шайен, Уайоминг, но вече бе толкова тъмно, че видях единствено ниските продълговати силуети на сградите. После, четири часа след като бях напуснал Денвър, съзрях светлините на Каспър. През по-голямата част от пътуването бях имал чувството, че се движа през пуста равна местност заради непрогледния мрак, който ме обгръщаше. Но сега от лявата ми страна се извиси силуетът на планина и скри звездите от погледа ми.
На няколко километра на север от града видях знак за отбивка за отдих. Трафикът беше намалял, защото повечето автомобили бяха завили към Каспър. Една стрелка ми показа едва забележимата изходна рампа. Слязох по нея от магистралата и наближих две ниски тухлени постройки, чиито лампи осветяваха три пикапа и един седан, паркирани отпред.
Но Пити се е нуждаел от по-голяма уединеност, затова се отклоних по една чакълена алея вдясно от павираното шосе, което водеше до тоалетните. Светлините от постройките бяха достатъчно силни, за да различа зад тях очертанията на маси за пикник и няколко недорасли дървета. Доволен от факта, че никой не излезе от тоалетните и не видя необичайната ми маневра, аз превключих фаровете на къси светлини, което ми бе напълно достатъчно да стигна до оградата от червено дърво, зад която се показваше метален контейнер за боклук. Паркирах зад контейнера, изгасих фаровете, излязох от волвото и тръгнах край оградата, за да проверя дали някой, да кажем пътен полицай, не е видял действията ми и не се е запътил насам да провери какво правя. Доволен, че съм останал незабелязан, се върнах при колата и отключих багажника.
Картината, която видях във въображението си, ме накара да залитна. Кейт и Джейсън. Гърчещи се. Ужасени. Устите им са здраво залепени с лейкопласт. Ръцете им са вързани зад гърба. Глезените — един за друг. Очите им са толкова ококорени от страх, сякаш ще изскочат от орбитите си. Стоновете им са пълни с болка и молба. Разнася се зловонна миризма на телесни екскрети, въглероден двуокис, пот и страх.
Пити навярно е отпушил устите им, за да им позволи да си поемат глътка чист въздух, като ги е предупредил да не викат. Но те са били сковани от страх и така изтощени от недостига на кислород в багажника, че предупреждението му е било ненужно. После вероятно ги е извадил един по един от багажника и им е помогнал да се облекчат. Тази неприятна интимност му е позволила да се почувства като мъж, който изпълнява задълженията към семейството си. Но това е било едва началото на неговите задължения. Пленниците му трябва да са били ужасно жадни. Дали е бил предвидил това и се е отбил в Каспър, за да купи от някое заведение за бързо хранене безалкохолно, а в добавка може би и пържени картофки, и хамбургери? Когато е запушил устите им отново и ги е върнал в багажника, казал ли им е някакви успокоителни думи?
„Обичам ви.“
Затворих багажника. Скрит в мрака зад контейнера, погледнах към автомобилите пред тоалетните. Тръгнах към тях, а чакълът заскърца под краката ми. Колкото повече се приближавах към двете постройки, толкова по-гол се чувствах заради силната светлина. Когато стигнах до тях, другите коли си бяха заминали и отпред беше останал само седанът. Влязох в мъжката тоалетна и открих, че е празна. Излязох. Във въздуха бръмчаха насекоми.
Една жена излезе от другата постройка, извади ключове от дамската си чанта и отиде при седана. Изобщо не погледна към мен. Представих си как Пити се е втурнал към нея, после е спрял, защото на магистралата са блеснали фаровете на кола, после на други, не много, но минаващи достатъчно начесто, така че някой шофьор да зърне как мъж напада жена.