Мълчаливият ухажор
- Автор: Феърчайлд Елизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Цочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мълчаливият ухажор». Краткое содержание книги:
— Ще бъдете ли така добър да върнете сянката ми на слънцето, а мен самата на доктор Тървей? — Докато говореше, Сара непрекъснато се питаше как ставаше така, че онова, което казваше, беше диаметрално противоположно на онова, което искаше.
— На вашите заповеди, мила моя.
Стори й се, че долавя нотки на разочарование в гласа му и се почувства задължена да обясни.
— Искам да се сбогувам с майка ви, стига тя да не се чувства прекалено изтощена след соарето и да й благодаря за скъпоценната книга, която така небрежно оставих да падне на земята. Убедена съм, че тя е човекът, решил, че трябва да имам тази книга.
След като я увери, че томчето е на сигурно място в ръцете му, предложи:
— Може би, докато вървим нататък, ще ми обясните кое прави тази книга толкова необикновена?
Сара направи точно това. Говореше с истинско увлечение, което достави удоволствие и на двамата.
ГЛАВА ДЕСЕТА
На следващата сутрин, малко след като се получи сутрешната поща, племенникът на Хоукс нахлу в кабинета му, но той дори и за миг не вдигна поглед от писъмцето, което четеше с огромен интерес. Усмивката, смекчила изсечените му черти, когато отвори писмото на госпожа Лидия Тървей, която многословно му благодареше за специалната книга за Сара, не напусна лицето му през цялото време.
— Добри новини? — осмели се да попита Нейт.
— Мм? Да, всъщност, новините са добри. — Хоукс отново плъзна поглед по страницата. — Имаш ли нужда от нещо?
— Хрумна ми, милорд… — Нейт говореше предпазливо, сякаш очакваше предложението му да бъде отхвърлено — … че е напълно във възможностите ми да внеса малко радост и просвещение в тъмния свят на нашата нова позната, госпожица Сара Линдъл.
Хоукс рязко вдигна глава.
— И как смяташ да го направиш?
Натаниел явно бе репетирал речта си. Думите се лееха от устата му, сякаш предварително ги бе наизустил.
— След като госпожица Линдъл ми обясни, че е натрупала знанията си благодарение на баща си, който прекарва много часове, като й чете на глас, на мен ми хрумна, сър, че докато тя е в Лондон, аз бих могъл до известна степен да го заместя.
Хоукс подтисна желанието си да се изсмее на многословната тирада на Нейт. В очите на момчето се четеше неприкрит страх, че може да му бъде отказано.
— Искаш да четеш на госпожица Линдъл?
Нейт кимна безмълвно, очаквайки отговора му.
— Не възразявам срещу едно толкова добро дело — рече Хоукс. — Вземи от библиотеката книги, за които мислиш, че биха заинтригували госпожица Линдъл.
— Благодаря, сър. — Нейт придружи благодарствените думи с една шумна въздишка на облекчение, но остана на мястото си. Явно не възнамеряваше да си ходи.
Хоукс въпросително повдигна вежди.
— Има ли още нещо?
Нейт го погледна гузно и избърбори с младежки ентусиазъм.
— Освен това, бих бил много благодарен, сър, ако ме включите в обиколката на катедралата Свети Павел.
— Свети Павел! — Хоукс го изгледа с недоумение.
Лицето на Нейт помръкна.
— Леля Амелия смяташе, че няма да имате нищо против.
Хоукс поклати глава и сви вежди в озадачена гримаса.
— И какво още каза майка ми? — провлачено попита той.
Нейт странно премигна.
— Тя ми каза, сър, че госпожица Линдъл е проявила голямо желание да се запознае с мистерията на Галерията на шепота и аз си помислих… — Нейт замълча.
— Това лична екскурзия ли е, сър? Не желая да се натрапвам.
Хоукс се усмихна мрачно. Най-после бе проумял всичко. Майка му се опитваше да му натрапи госпожица Линдъл и то така, че той да не може да откаже.
— Можеш да дойдеш с нас, Нейт — бързо рече той.
— Всъщност, ще ми направиш голяма услуга, ако попиташ семейство Тървей и братовчеда Стюарт дали биха желали да ни придружат.
Макар веднага да се присъедини към голямата група, която щеше да посети Свети Павел, Стюарт съвсем неочаквано се почувства засегнат от намерението на Нейт да чете на Сара на глас.
— Аз съм напълно изолиран. — Той сърдито погледна Хоукс.
— Така ли?