Мълчаливият ухажор
- Автор: Феърчайлд Елизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Цочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мълчаливият ухажор». Краткое содержание книги:
— Ти? — възкликна Нейт и погледна с невярващ поглед към Хоукс, който само кимна в знак на съгласие, полупритворил очи.
— Да — продължи Стюарт. Гласът му преливаше от гордост. Той се отдръпна назад и се приготви да стане от масата. — Тази сутрин смятам да затвърдя позициите си, като й изпратя едно букетче. Може би люляк, за да й подскажа, че страдам от първите трепети на любовта, и червени карамфили — като символ на бедното ми сърце.
Нейт изразително завъртя очи. На устните му играеше нагла усмивка, която извика в съзнанието на Хоукс образа на котка, намерила купа със сметана.
— Желая ти късмет — изрече той с пренебрежителното отношение на човек, който знае, че подобен късмет е малко вероятен.
Стюарт, който тъкмо намяташе пелерината си, вдигна монокъл, за да огледа по-внимателно безочливата усмивка на Нейт.
— Благодаря — рече той и се отправи към вратата. Гласът му беше учтив, но твърде колеблив и несигурен.
Хоукс, който не виждаше нищо смешно в идеята Сара Линдъл да получи цветя, изпратени от ръката на братовчед му, се зачуди какви ли скрити мисли обясняваха странното поведение на племенника му.
— Как смяташ да се забавляваш днес, Нейт? — попита той, по-скоро за да се отърве от спомена за уханието на камелиите и за лунната светлина, огряла златистите къдрици, а не защото проявяваше някакъв интерес. Нейт се поизкашля и стана червен като рак.
— Отивам да разгледам новите книги — рече той с такова виновно изражение, че Хоукс се зачуди каква ли пакост е замислил.
— Имаш ли нещо против да дойда с теб? Тази сутрин в Таймс прочетох за една необикновена френска книга. Ако успея да я намеря, мисля, че би била чудесен подарък за една моя приятелка.
Интересът на Хоукс се увеличи, когато Нейт едва не се задави с кафето си, като чу молбата му.
— Не искаш ли да я потърся вместо теб? — предложи племенникът му с такава отчаяна готовност да помогне, че решимостта на Хоукс да го придружи се удвои. Нейт криеше нещо относно тазсутрешните си намерения. По-добре да забрави Сара Линдъл и да се заеме със задълженията си на настойник.
Стана от масата, разкъсван от любопитство.
— Имам нужда от малко разнообразие — настойчиво изрече той. — Е, тръгваме ли?
ГЛАВА ДЕВЕТА
Сара си пробиваше път през камарите от книги, които превръщаха книжарницата на Хатчард в истински рай за читателя, и си мислеше със съжаление за това колко е необразована, изолирана завинаги от богатствата, събрани в толкова много страници тук.
Мислеше си също и за книгата, която Силвестър Нотли бе споменал — книга, пълна с подробности за живота на майка й, които и тя самата не знаеше. Тя обаче не позволи на мислите й да я отклонят от целта й и след указанията на книжаря, тя и кръстницата й се насочиха към етажа, на който Натаниел Трент бе обещал да ги чака, за да й предложи една книга за баща й.
Той ги посрещна, както бе обещал в горния край на стълбището.
— Добро утро, дами. Успях да осигури едно копие на Prolegomena ad Homerum11. Искате ли да поогледаме наоколо?
Сара се съгласи, но мислите й се люшкаха между онова, което Силвестър сигурно бе написал за глупостта на майка й, и собствената й глупост, която бе проявила, когато предишната вечер се бе съгласила да танцува с настойника на младежа. Нейт изобщо не забелязваше нейната замисленост. Той щастливо я поведе из лабиринтите в книжарницата, а Лидия бавно ги следваше.
Спомените на Сара от предишната нощ бяха толкова ярки и наситени, че когато долови познатия свеж аромат на горски цветя, тя си помисли, че въображението й я е отвело твърде далеч. След това обаче Нейт каза:
— Здравей, Хоукс, виж само кой е излязъл да си купи книга днес.
Хоукс погледна и едва в този момент осъзна, че госпожица Линдъл е причината за изчервяването и неудобството на племенника му. Нищо не можеше да прикрие жаркия пламък, който гореше в очите на Нейт. Изглежда, че всички мъже в голямото им семейство боготворяха една единствена богиня.
Нищо чудно. Сара Линдъл беше забележително творение. Натрапчивите му спомени се оказаха бледа сянка на реалността. Лицето й излъчваше доброта, интелигентност и спокойна самоувереност, която го изненада и възхити едновременно. Една млада жена с недъга на Сара имаше всички причини да не бъде чак толкова уверена в себе си… имаше причини да не изглежда доволна от срещата им толкова скоро след снощното неприятно недоразумение на терасата. Възможно ли беше да му е простила?
Хоукс отново съжали за обещанието, което бе дал на Стюарт сутринта. Би искал да опознае госпожица Линдъл по-добре. Би искал да изтрие всички следи от злобните думи, които така необмислено бе хвърлил в лицето й.
11
Prolegomena ad Homerum (лат.) — „Увод към Омир“. — Б.пр.