Танц в сенките
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц в сенките». Краткое содержание книги:
— Макар че онзи там — кимна към Ноа — е най-сексапилният мъж, когото някога съм виждала.
Имаше ли въобще мъж, който да не е привлекателен според Кари? Колко ли дълго е била в затвора? Джордан се надяваше, че дискусията относно мъжките прелести е приключила, но Кари нямаше намерение да се отказва.
— Искам да кажа… не смяташ ли и ти така?
— Да, секси е — отвърна Джордан.
— Точно това си помислих и аз.
Джордан погледна към Ноа и осъзна, че я наблюдава. Дали бе чул разговора? Надяваше се да не е.
Спорът на шефката на полицията с Ник бе прекъснат от друго телефонно обаждане и Джордан се възползва да попита:
— Ник, какво ще стане сега?
— Ще чакаме да дойде адвокатът ти.
— Кой е той?
— Не го познавам, но има отлични препоръки.
— Доктор Моргенстърн му се обади — обясни Ноа.
Тя ахна смаяно.
— Казали сте на доктор Моргенстърн за случилото се? Защо сте го направили?
Доктор Моргенстърн беше изключителен професионалист и тя много ценеше мнението му. Не искаше той да си мисли лоши неща за нея, нито да реши, че по някакъв начин е отговорна за цялата бъркотия.
— Какво толкова е станало? — учуди се Ноа.
— Не е трябвало да го занимавате. Той е много зает човек.
Ник поклати глава.
— Ние работим с него, забрави ли? Не можем просто да изчезнем, без да му кажем къде отиваме. Длъжни сме да го информираме какво правим и защо.
— Защо това те притеснява? — поинтересува се Ноа.
— Току-що ти казах. Той е зает човек. — Джордан приближи до Ноа и седна на ръба на бюрото до него. — За мен няма значение. Просто не искам да го безпокоите. Това е всичко.
Той я прегърна.
— Да, има значение. Виждам, че се притесняваш. — Наведе се към нея и прошепна: — Не си убила онзи тип, нали?
— Не, разбира се, че не съм — прошепна тя в отговор.
— В такъв случай няма за какво да се тревожиш.
— Кажи го на началничката на полицията.
— Тя вече не е твой проблем.
Преди да го попита защо, мобилният телефон на Ник иззвъня. Той погледна номера и каза на Ноа:
— Чадик връща обаждането.
Отвори капачката на телефона.
— Какво откри?
Джордан дръпна ръката на Ноа.
— Кой е Чадик?
— Агент от ФБР, когото помолихме да провери някои неща. Ще се присъедини към нас, ако се нуждаем от помощта му.
— Оценявам стореното — каза Ник в телефона. — Добре. Ще се срещнем там. Ще ти се обадя, когато тръгнем от Серенити. Ще го уредиш ли? Чудесно. Още веднъж ти благодаря.
Джордан и Ноа го погледнаха очаквателно, когато той свърши разговора.
— Бил е удушен — рече Ник без предисловие.
— Значи убиецът е бил в непосредствена близост — отбеляза Ноа.
— Престъпление от страст — продължи партньорът му. — Използвано е въже. Чадик каза, че са открити влакна в кожата.
— Изисква се доста сила, за да удушиш някого. Съмнявам се, че Джордан притежава такава сила. Дори да го е издебнала отзад и отчитайки елемента на изненада…
— Никого не съм удушила.
— Случайно да си видяла врата му? — попита Ник. — Да си забелязала някакви синини или петна?
— Не, не съм.
— Беше ли с контактните лещи? Могла ли си да видиш…
— Да, бях с лещите. Виждах съвсем ясно.
— Тогава как си могла да не забележиш…
— Виж — прекъсна го сестра му с нарастващо раздразнение, — бях прекалено заета да отбелязвам, че е увит в найлон като сандвич. О, боже, никога повече няма да ям нещо, увито в целофан.
— Джордан, стегни се — сгълча я брат й. — Сега не е време да се поддаваш на емоции. Знам, че в момента си разстроена…
— Разстроена? — Тя се оттласна от ръба на бюрото и пристъпи към него. — Разстроена е твърде меко описание на това, което изпитвам в момента.
Той вдигна ръка.
— Успокой се. Просто се опитвам да събера колкото е възможно повече информация, преди адвокатът ти да е пристигнал. Иска ми се да се съсредоточиш малко повече…
Тя направи още една стъпка към него.
— А знаеш ли какво искам аз? Иска ми се да се бях обадила на Тео.
Ноа сграбчи ръката й и я дръпна назад.
— Но не си се обадила на Тео. Обади се на Ник. Поеми дълбоко дъх, става ли?
Накара я да седне на бюрото.
— Как предлагаш да постъпим с нея? — попита той, сочейки към Хейдън. Жената крачеше из тесния кабинет, докато говореше по телефона. — Мисля, че трябва да я заключим и да изхвърлим ключа.
— Джордан? — прошепна името й Кари.
— Да, Кари?
— Не бива да се гневиш на брат си. Иска ми се и аз да имам брат, който да ми се притече на помощ, когато изпадна в беда. Аз имам брат — побърза да уточни тя. — Той караше колата, с която трябваше да избягаме. Но не успя да се измъкне. И него го заловиха.